Досега промените в Конституцията не са носили качествена промяна, а тези пък бяха и грозно пришпорени

Конституционната реформа мина. Сега ни чака такъв живот, че направо да си завидим...

Това е шестата промяна в Конституцията от приемането ѝ през 1991 г. Предишните 5 не донесоха качествена промяна в живота ни, отбелязва Доротея Дачкова в коментар, публикуван във вестник СЕГА.

Тепърва ще се разбере дали ще жънем бури от тази сеитба. Много лош послевкус остави фактът как бяха пришпорени промените в основния ни закон. Уж заради Шенген. Ще видим. Във всеки случай обаче на обществото се дължеше много по-задълбочено и публично обсъждане на промените. Вместо това те минаха на три четения в рамките на дни. Това е несериозно, меко казано. И трудно може да бъде защитено. Тъй че трудно можем да дадем шестица на шестата поправка.

Другата голяма червена лампа е участието на Бойко Борисов и Делян Пеевски.

Първият носи всички негативи на 12-годишното си управление на държавата и овладяването ѝ на всички нива. Вторият е санкциониран за корупция по закона "Магнитски". Вероятно и за двамата беше много важно от гледна точка на имиджа и изпирането си да са сред бащите на реформата. Точно колкото за реформата пък беше важно те да не ѝ се бъркат, да не я петнят. В крайна сметка тези, които се бориха срещу модела "Пеевски" и ерата "Борисов" - ПП-ДБ, сега са в коалиция с тях. Но пък това е конфигурацията в парламента, определена от избирателите. И едните, и другите реално нямат избор и са си нужни. Фашизоидната алтернатива я виждаме всеки ден от трибуната на парламента.

Огромна част от промените в Конституцията са конюнктурни, няма какво да се лъжем. Редакциите, свързани със служебния кабинет, например, са заради президента Румен Радев. Бащите и майките на демократичната ни Конституция, регламентирайки правомощията на президента в парламентарната република, свързани с назначаването от него на служебен кабинет при невъзможност Народното събрание да излъчи редовен, едва ли са си представяли хипотеза, в която президентът 2 години управлява държавата като президентска република и че действа това статукво да продължи. Че властта така му се услажда, че си позволява да съветва номиниран за министър-председател да върне мандата. Добър или лош е новият механизъм, ще научим в практиката. Добър или лош, списъкът от хора, измежду които президентът може да посочи потенциалния служебен премиер, не е нищо повече от лишаването на държавния глава от властта да назначава някоя от куклите си на конци за служебен премиер.

Предвиди се освен това, че със закон може да се ограничат правомощията на служебното правителство. Много важна промяна е и че парламентът ще заседава непрекъснато, няма да го има вакуумът на квазипрезидентската република.

Радев сега щял да сезира Конституционния съд. Да заповяда. Толкова години слушаме за неговия проект за промени в Конституцията. Не благоволи да ни го представи, но когато се почувства ощетен, е първа писта редом до "Възраждане" да сезира КС. Маските отдавна паднаха, друго от него не се и очаква, още повече, че тепърва ще опитва да "краде" от избирателите на проруските националисти.

Конюнктурна е и реформата, свързана със съдебната власт.

Едва ли във Великото народно събрание са си представяли, че създават чудовище в лицето на главния прокурор. Комбинацията на недосегаемостта и монопола върху наказателната репресия в държавата го превръщаха в най-силната изпълнителна фигура в държавата. Той всъщност е част от политическия живот, защото може да се намесва директно там. Един вид арбитър, който свири мача, без изобщо да се появява на стадиона. За тези 34 години демокрация всъщност се оказа, че няма кой да влезе в конституционния калъп за независим главен прокурор. Нагледахме се на авторитарни играчи и изпълнители на политически поръчки. Имаме купища препоръки и закани от Съда в Страсбург, от Венецианската комисия, от Европейската комисия. Дали това ще се промени сега?

Поправките в Конституцията свиват обема на тази фигура. Намалява се мандатът му, той вече няма да е 7 години, какъвто е мандатът на председателите на двете върховни съдилища, а само 5. Това вече не звучи като да имаш вечността пред себе си и да можеш да се разпростираш във времето. Освен това главният прокурор вече е изправен пред риска някой външен за прокуратурата да го разследва.

И най-важното - вече ще е черно на бяло ясно чий човек е главният прокурор, няма да си го говорим само под сурдинка и без доказателства. Няма да има нужда да чуваме таен запис с "Ти си го избра, не ми се подсмихвай, ти си го избра, а след туй..." (Някогашният градски прокурор Николай Кокинов към Бойко Борисов), защото ще е ясно кой си го е избрал. И той ще носи отговорност. Политическа и обществена.

Видяхме как Иван Гешев, уж недосегаем и всевластен, беше "опраскан" за 40 дни от същите, които го избраха. Т.е. и досега политиците държаха съвета през прокситата си вътре. Сега вече главният прокурор ще се избира не със 17 гласа, а само от 10-членния Висш прокурорски съвет, който ще бъде доминиран от парламентарната си квота. Т.е. отсега може да обявим, че следващият главен прокурор ще бъде избран от ГЕРБ и ДПС.

Съдът, от друга страна, вече ще се управлява доминиращо от избрани от съдии кадровици. И вече няма как несгодите и зависимостите в системата да бъдат писани на сметката на политическата квота в съвета. Съдиите ще могат да се самоуправляват истински.

Разбира се, стои проблемът, че по места и в прокуратурата, и в съда са инсталирани хора, за чийто морал и независимост може да се поспори. Затова реално ще минат години, преди да видим истинския ефект от приетите днес конституционни промени. Изключително важно е и кого ще избере парламентът в двата съвета. Не по-малко значение ще има и какви хора ще посочи самата съдебна власт да я представляват. Защото досега съдебната власт се проваляше с квотата си. Защо да мислим, че сега ще има интерес за друго? Съдиите все повече гледат собствения си комфорт, доходи и сигурност и все по-рядко са готови да си създават неприятности в полза роду.

За парламентарната квота няма какво да говорим. Щом започва и процедура за избор на конституционни съдии, явно пазарлъците са минали.

Другият проблем е, че тепърва има 6 месеца, в които трябва да бъдат подготвени законите, свързани с промените в Конституцията, а след това ще има още 3, в които да бъдат избрани Съдебният и Прокурорският съвет.

Т.е. дискредитираното статукво ще се задържи поне още година.

Междувременно обаче потенциал да промени системата има една поправка, която за широката публика може би звучи скучно - всяка страна по дело получава правото чрез съда, без значение районен, окръжен, административен, апелативен или върховен, да може да поиска сезиране на Конституционния съд. Всеки съд може да действа и по своя инициатива. Досега Конституционният съд можеше да бъде сезиран само от триъгълника на властта, грубо казано, и много често биваше използван и от депутатите, и от президента, и от главния прокурор за защита на техните, а не на обществените интереси. Затова и промяната на Конституцията в тази ѝ част има потенциал да разтърси статуквото и да защити правата на хората. Било за здравеопазване, образование, свобода на изразяване и информация, било за промяна на пола, ако щете. На практика една шепа либерални съдии може да доведат до качествена разлика. Така че да преглътнем и Пеевски, и Борисов, и бързането с реформата. Тогава ще пишем шестици. Сега е рано за аплодисменти.