Костадин Ангелов видя "намигания" към нови партии, въпреки че одобри министрите от служебния кабинет

Партия ГЕРБ предварително се дистанцира от действията на новото служебно правителство, прехвърляйки цялата тежест за неговия успех или провал върху президента Илияна Йотова. Това стана ясно от изявление на заместник-председателя на Народното събрание Костадин Ангелов в парламентарните кулоари на 18 февруари, малко след като кандидат-премиерът Андрей Гюров представи структурата на изпълнителната власт.

Алиби преди изборите

Стратегията на най-голямата парламентарна група демонстрира ясен опит за политическо застраховане преди предстоящия вот. Обявявайки правителството за "лична отговорност на президента", ГЕРБ си осигурява удобна позиция за критика, ако изборните резултати не отговорят на очакванията им.

Ангелов припомни прецедентите от близкото минало, намеквайки, че ако държавният глава има съмнения, винаги може да върне проектосъстава. "Явно Йотова одобрява всеки един от министрите", заяви Костадин Ангелов, натоварвайки президентската институция с пълния риск от евентуални грешки на служебната власт при организацията на изборите.

Парадоксът: Без забележки, но с подозрения

Въпреки опитите да демонстрират институционално спокойствие, от ГЕРБ изпратиха силно противоречиви послания. Ангелов категорично подчерта, че партията не се интересува от конкретните имена и няма проблем с нито един от предложените министри, тъй като основният им фокус е собствената им кампания.

Това твърдение обаче веднага бе минирано от сериозни обвинения за политическа пристрастност. Депутатът обяви, че забелязва "сериозни знаци и намигания в много посоки". Без да навлиза в конкретика, той изрази подозрение, че основната цел на служебния кабинет е да фаворизира "определени политически новородени формации", за да им помогне да спечелят изборите.

Цената на институционалното недоверие

Подобна реторика разкрива дълбок структурен проблем в политическия процес. Чрез едновременното одобряване на състава на думи и атакуването на неговите скрити мотиви, се ерозира доверието в институцията, чиято основна конституционна задача е да организира честен вот.

Алтернативната цена на това предварително миниране на процеса е допълнителен спад в избирателната активност и предварително компрометиране на легитимността на бъдещия парламент. Така реалните проблеми на икономиката и обществото рискуват отново да останат на заден план, удавени в процедурни спорове и институционални атаки.