Законът позволява космически бонуси въпреки загубите

Правителството обсъжда въвеждането на таван за възнагражденията в публичните предприятия, след като проверки установиха фрапиращи разлики между финансовите резултати на държавните дружества и заплатите на техните директори. Повод за дебата станаха случаите в Националния дворец на културата (НДК) и „Български пощи“, става ясно от данни, предоставени на bTV по Закона за достъп до обществена информация.

Сигнал от Сметната палата

Проблемът излезе на светло след казуса с бившия директор на НДК Андрияна Татарова. Според изнесената информация тя е получавала месечно възнаграждение в размер на 14 000 евро. Този факт предизвика реакция от страна на Сметната палата, която подаде сигнал до Комисията за противодействие на корупцията, а тя от своя страна започна проверка по случая.

Министърът на културата Евтим Милошев потвърди в телевизионен ефир, че Министерският съвет вече работи по мерки за ограничаване на подобни дисбаланси.

Загуби за милиони, заплати за хиляди

Ситуацията провокира проверка и в други ключови държавни дружества. Оказва се, че изпълнителният директор на „Български пощи“ е получавал месечна заплата от близо 10 000 евро (еквивалент на малко под 20 000 лева), въпреки че дружеството генерира огромни финансови дефицити.

Според доклада на Агенцията за публичните предприятия и контрол, за 2023 година „Български пощи“ регистрират загуба от 18,31 милиона евро. Година по-късно държавата налива над 25,5 милиона евро за оздравяване на структурата, с което загубата за 2024 година пада до малко под 378 000 евро. Въпреки негативните финансови показатели, през същата година шестимата членове на ръководството на пощите и одитния комитет са си разпределили общо над 342 000 евро.

В същото време, от близо 7000 работещи в системата на пощите, цели 5100 души получават минимална работна заплата, алармират синдикатите. Напрежението ескалира през март тази година, когато в деня за изплащане на пенсиите пощенските станции в страната останаха затворени заради протест на служителите с искане за 5-процентно увеличение на доходите им.

Формулата за директорските бонуси

По закон възнагражденията на управленските кадри зависят от точкова система, базирана на постигнатите резултати на дружеството. По данни на самите „Български пощи“, техните резултати отговарят на 14 точки. Методиката е изрично разписана:

„Съвета на директорите получават възнаграждение, определено при стойност на една бална единица в размер 50% от минималната месечна работна заплата. Изпълнителният директор, освен възнаграждението по ал. 3, получава и възнаграждение, определено при стойност на една бална единица, равна на минималната месечна работна заплата.“

При минимална заплата от около 551 евро през 2025 година, това означава, че редови член на съвета на директорите е стартирал с около 3854 евро на месец. Към тази база се добавят въпросните 14 минимални заплати, което формира крайно възнаграждение от над 11 500 евро месечно.

Законът обаче поставя ограничение: „Размерът на възнаграждението на изпълнителния директор (...) не може да надхвърля осемнадесет кратния размер на минималната месечна работна заплата“. Тоест, изпълнителният директор Здравко Анакиев е достигал законовия таван от над 9900 евро месечно.

По време на протестите през март транспортният министър обяви, че заплатата на ръководителя е била над 7600 евро и пое ангажимент тя да бъде намалена. Към днешна дата обаче от пощите не потвърждават да има промяна в методиката за изчисляване на директорските възнаграждения. Редовите служители все пак получиха своето увеличение от 5%, но то бе подсигурено чрез държавна субсидия, а не от вътрешни резерви на дружеството.

Министерството на транспорта и ръководството на „Български пощи“ отказват официален коментар по изнесените данни.