Николай Ненов определи заглавието „Литературата не е музей“ като манипулативно и обидно за гилдията

Директорът на Регионалния исторически музей в Русе Николай Ненов излезе с остра позиция срещу пътуващата изложба на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, озаглавена „Литературата не е музей“. Според Ненов, изборът на това заглавие не е просто метафора, а „необмислен и безпочвен опит за изкуствено противопоставяне“ между литературата и музейното дело.

Реакцията идва в момент, когато експозицията на Факултета по славянски филологии предстои да бъде представена в страната, включително и в Русе.

„Изкуствено противопоставяне“

В своята позиция Николай Ненов критикува концепцията на организаторите, които използват думата „музей“ като синоним на нещо статично и мъртво, за да подчертаят, че литературата е „жива и динамична“.

"Изложбата и нейното заглавие са провокативни и манипулативни, тъй като предизвикват отрицателно отношение към институцията музей," заяви Николай Ненов. Той подчертава, че подобно внушение издава остарели разбирания за функциите на съвременните музеи, които отдавна не са просто хранилища на вехтории.

Според директора, твърдението на организаторите, че литературата е съществена част от живота на младите хора, не бива да става за сметка на музеите. "Това автоматично изключва тези определения и качества от дейностите на музеите, което е невярно и обидно," допълва той.

Сблъсък на интерпретации

Конфликтът разкрива дълбоко разминаване между академичните метафори и реалността на културния мениджмънт. Докато филолозите от СУ използват „музей“ в преносен смисъл за „архаично преподаване“, музейните специалисти виждат в това пряка атака срещу професионализма си и усилията да превърнат музеите в интерактивни пространства.

"Настоящата позиция не е срещу българските писатели и техните произведения, а срещу... неглижиране на специалистите в музеите," уточнява Ненов, опитвайки се да разграничи уважението към авторите от критиката към организаторите.

Изложбата представя 11 пана със съвременни автори като Георги Господинов и Теодора Димова, но именно маркетинговата ѝ опаковка се превърна в ябълката на раздора за русенската културна общественост.