Сдружение "За достъпна и качествена храна" иска отчет за вечните химикали
- Редактор: Диляна Маринова
- Коментари: 0

Институциите у нас не отчитат реалния лабораторен контрол
Сдружение „За достъпна и качествена храна“ настоява държавните институции в България да обявят публично какви количества „вечни химикали“ откриват лабораториите в храните и питейната вода у нас, съобщават от организацията. Позицията идва тази неделя в отговор на предупреждения от Европейската сметна палата, че европейското законодателство изостава спрямо дългосрочните здравни рискове от пер- и полифлуороалкилираните вещества, и поставя въпроса дали законно произведените продукти на българския пазар са реално безопасни при ежедневна консумация.
Според данни от доклада на одиторите, публикувани от специализираното издание Food Safety Magazine на 20 ноември тази година, голяма част от хилядите съединения в тази химическа група остават извън регистрационните механизми на Европейския съюз. Въвеждането на реални ограничения се бави, контролът в отделните държави членки е неравномерен, а действащите допустими граници за концентрация в храните и водата може да не гарантират пълна защита на човешкото здраве при продължително излагане.
Парадоксът на законния етикет
Европейските предупреждения отварят темата за границата между формалното спазване на нормативите и действителната защита на хората в България. Един хранителен продукт може да е напълно законно произведен, правилно етикетиран и официално допуснат до търговската мрежа, без това автоматично да изключва скритите рискове при дългогодишна употреба.
„Проблемът с вечните химикали показва един от големите парадокси на съвременната система за контрол на храните. Можем да имаме продукт, който отговаря на действащите нормативни изисквания, но това само по себе си не означава, че всички дългосрочни рискове са изключени. Законодателството определя граници, но науката непрекъснато открива нови зависимости и опасности. И когато науката изпреварва правилата, потребителят не бива да остава незащитен“, коментира председателят на Сдружение „За достъпна и качествена храна“ инж. д-р Андрей Велчев.
Според него фокусът на националния разговор трябва да падне върху реалната лабораторна практика в страната – какво точно се изследва в българските храни и водоизточници, колко често се вземат проби и защо резултатите не са лесно достъпни за гражданите.
„Искам да поставя един съвсем конкретен въпрос: знаем ли какви количества от тези вещества се съдържат в храните, които ежедневно купуваме в България? Не какво допуска европейската нормативна рамка, а какво реално установяват лабораториите у нас. Ако не разполагаме с достатъчно представителни данни, тогава не можем уверено да твърдим, че познаваме мащаба на проблема. Липсата на информация не е доказателство за липса на риск“, допълва Андрей Велчев.
Невидимият път от индустрията до трапезата
Пер- и полифлуороалкилираните вещества намират широко приложение в индустрията и производството на потребителски стоки, тъй като издържат на високи температури и отблъскват водата и мазнините. Попаднали веднъж в природата обаче, те замърсяват почвите и водните басейни, откъдето директно навлизат в хранителната верига.
Тяхната основна характеристика, дала им прозвището „вечни химикали“, е изключително бавното им разграждане в околната среда. Част от тези съединения се натрупват постепенно в човешкото тяло, като научните оценки ги свързват с увреждания на имунната система и редица други здравословни проблеми.
От потребителската организация подчертават, че тази специфика изисква пълна промяна в подхода на контролните органи. Проверките не могат да започват едва на щанда в магазина при вече готов продукт, а трябва да проследяват източниците на химическо замърсяване по цялата верига от суровината до крайния потребител.
Доказателства вместо административно успокоение
Сдружението, което членува в европейската мрежа за защита на потребителите Safe Food Advocacy Europe, настоява отговорните ведомства у нас да представят публичен отчет за мониторинга на тези вещества. Гражданите трябва да знаят кои групи храни и питейни водоизточници се проверяват, какви стойности са отчетени до момента и разполага ли държавата с достатъчен лабораторен капацитет за подобни анализи.
Организацията призовава за разширяване на научните изследвания, реална координация между институциите в секторите на храните, водите и околната среда, както и включване на темата в националния законодателен дневен ред.
„Не бива да превръщаме всяко научно предупреждение в паника, но още по-опасно е да го превърнем в административна статистика, която никой не чете. Нашата задача не е да обявяваме всяка храна за опасна, а да настояваме държавата да знае какво контролира, какво не контролира и защо. Защото доверието на потребителя не се печели с уверения, че всичко е наред. То се печели с доказателства“, заявява още инж. д-р Андрей Велчев.
На фона на критиките от Европейската сметна палата за бавните регулации в Брюксел, пред българските контролни органи остава отворен въпросът дали националната система въобще успява да засече тези химически рискове навреме.























