Колети с дарения затрупаха отново бедно семейство от село Юпер.

Преди две години бащата Светослав отправя молба към всички, които имат възможност да изпратят обувки и дрехи на неговите две деца, съобщава БНТ Русе.

Тогава десетки българи се отзовават на призива. Днес неочаквано колети отново пристигат в дома на семейство Тоневи след препечатване на призива в русенски сайт. Кой е автор на новата кампания и можем ли да говорим за злоупотреба с милосърдието на хората преди Коледните празници?

Спомняте ли семейството с децата от с. Юпер, които нямаха дрехи и обувки за училище? За тях ви разказаха в навечерието на Коледа през 2014-та. След това към дома им потекоха кашони с подаръци от страната и чужбина. Толкова много, че дори в кметството са събирали пакетите с дарения.

Пенка Тодорова: „Бяха много, къщата им се напълни с дрехи, по същия начин и в кметството имаше дрехи и храна. Сега пак във Фейсбук се появи наново обява, там беше посочен телефонът на кметството, с което ние не сме съгласни да сме посредници в такава кампания.”

Никой в селото не може да си обясни как обявата пак е попаднала в мрежата, но вече трети ден Светослав Тонев ходи до пощата за дарения.

Даниела Тонева: Тази кампания тази година кой я започна? – "Изобщо си нямаме на идея кой е, що е… Когато научихме туй нещо, ние се учудихме. – А финансово подпомагане имаше ли? – Да, имаше, даже си направихме ремонт вънкашно и не ми стигнаха паричките, да, доволни сме много.“

Помолена, майката на двете деца отваря един от колетите и ни показва какво има вътре.

Жената казва, че получените от дарители пари преди две години са използвани по предназначение – купили къща на дъщеря й от първия брак, направили в банката влогове на децата.

Минути по-късно откриваат и бащата, който е събирал сено. Той не крие, че телефонът му прегрява от обаждания и хората му пращат пари в брой.

Светослав Тонев: „Аз не съм писал никъде тази година, просто то е неудобно постоянно да пиша. И ме изненадаха. Звънят по телефона и казват, че ме има в интернет мрежата. Внесъл съм им на децата пари, не съм злоупотребявал с пари. Заделил съм им по 2 хиляди лева.

– А не ви ли е неудобно понякога?

– Неудобно ми е. Аз не съм искал да дойде пак тази вълна голямата.”

В селото казват, че на безработния мъж два пъти му е предлагано да започне работа.

Светослав Тонев: „Кметът ми предложи гробар в Кубрат, но… нямам туй желание да отида някъде далеч на работа, ще ми е трудно.”

"Списъкът с вересиите ми е от 70 души", казва собственикът на магазина Альоша Андонов и допълва, че Тоневи непрекъснато са в него.

Альоша Андонов: „Не са само те в нашето село. Всяка втора къща не са добре нещата – не само с тях, но и с други хора… Имам магазин и половината село ми на тетрадката в магазина долу.“

На връщане от училище срещат по-малкото дете на семейството и го питат за подаръците преди две години.

Атанас Тонев: "Кое най-много ти хареса?"

– "Таблета, аз си играя на него, ама не знам къде е.“

Хората в Юпер казват, че и таблетът, и телефонът отдавна са продадени.  Докато обикалят из селото, в кметството откриват още един баща Пламен Марчов. Работи като поддръжка. Казва, че има 4 момчета. Той и жена му Рита са женени от 11 години. Те обаче не са пускали обява във вестник, не са получавали кашони с подаръци, децата им не са се докосвали до таблет. Сами се борят. Рита споделя, че само сънува, че има собствена пералня. Води ни в тяхната къща – чиста, подредена, с оскъдна мебелировка. Казва, че и зиме, и лете пере дрехите и на четирите си деца на открито на чешмата на двора.