Румен Радев настоява, че парламентът не може да мълчи по въпроса за еврото

Президентът Румен Радев внесе искане до Конституционния съд за задължително тълкуване на Конституцията по повод отказа на председателя на Народното събрание да постави на гласуване предложението за национален референдум. Въпросът е дали България трябва да приеме еврото през 2026 година.

„Решението дали да се произвежда национален референдум трябва да бъде взето от Народното събрание, не от неговия председател“, посочва в мотивите си президентът. Той настоява, че мълчаливият отказ от страна на парламента нарушава принципите на парламентарното управление и ограничава правото на гражданите на пряко участие във властта.

Спор за правомощията на председателя на НС

В искането се подчертава, че действията на председателя на парламента – в случая Росен Желязков – представляват неправомерно изземване на функции, които по Конституция принадлежат на пленарната зала.

Президентът се позовава на чл. 84, т. 5 от Конституцията, според който парламентът решава за произвеждането на референдуми. Радев настоява, че дори и отказът да приеме дадено предложение следва да бъде формализиран с гласуване, а не чрез еднолично решение.

Аргументите срещу референдума

Председателят на НС обоснова отказа си с това, че предложението противоречи на поети международни ангажименти на страната. България вече е поела задължение да приеме еврото чрез участието си в ERM II и чрез Договора за присъединяване към ЕС. Съгласно тълкуване на Конституционния съд от 2024 г., не могат да се провеждат референдуми по въпроси, уредени с международни договори.

Обществени нагласи и политическо напрежение

Темата за еврото остава силно дискутирана в обществото. Според социологически проучвания, около 59% от анкетираните подкрепят провеждането на референдум, макар че конкретни агенции не са цитирани. По отношение на самото въвеждане на еврото, мненията са по-разнопосочни – една трета от анкетираните настояват за отлагане, докато близо 40% са против валутната замяна.

Политически, инициативата на Радев получи подкрепа от опозиционната партия „Възраждане“, а управляващото мнозинство се обяви против допитването, подчертавайки, че страната не може да поставя под въпрос вече поети стратегически ангажименти.

Какво следва?

Конституционният съд предстои да се произнесе дали ще разгледа искането на държавния глава. Юристи като проф. Екатерина Михайлова подчертават, че актовете на председателя на парламента не са равносилни на актове на НС и не подлежат на контрол от съда – което поставя допълнителни въпросителни относно правната стойност на президентското искане.

Темата ще продължи да бъде част от публичния дебат в месеците преди ключовите решения за присъединяването на България към еврозоната.