Новата екологична схема разполага с над 14 милиона евро

Румъния стартира уникална за Европейския съюз програма, чрез която ще компенсира финансово аквакултурните стопанства за задържането на въглерод във водните басейни, съобщават от Meteo Balkans. Според румънските власти това е първият подобен подход, насочен конкретно към екосистемните услуги на рибовъдния сектор.

До 175 евро компенсация на хектар

Финансовият инструмент е част от румънската Програма за аквакултури и рибарство 2021–2027 година. Общият бюджет на поканата, която е отворена до 6 септември 2026 година, надхвърля 14,2 милиона евро. Според Валентин Тома от Министерството на земеделието в северната ни съседка, Европейската комисия вече е оценила разработения подход като уникален сред държавите членки.

Размерът на държавната подкрепа зависи пряко от начина на управление на съответното стопанство. При екстензивната аквакултура максималната ставка достига 174,92 евро на хектар годишно. Полуинтензивните ферми, които използват допълнително хранене на рибата, ще получават до 97,18 евро на хектар. Един кандидат може да усвои максимум 50 000 евро за година. Важна подробност в правилата е, че за допустима се признава само 70 процента от водната площ, включена в лиценза на стопанството.

Румънските власти очакват поне 300 ферми да покрият условията. Към края на август в страната са регистрирани над 1200 активни и неактивни дружества в сектора. За да получат пари, стопанствата трябва да са реализирали продадена продукция между 50 и 1500 килограма на хектар и да притежават валидно екологично разрешително.

Двойната роля на водоемите

Официалният механизъм в Букурещ признава три основни пътя за задържане на въглерод: в дънните седименти, в самия воден басейн и чрез по-едрата водна растителност. Водораслите и растенията използват въглероден диоксид при фотосинтезата, а когато част от органичната материя потъне и бъде погребана в седимента, водоемът се превръща във въглеродно хранилище.

Научната картина обаче е далеч по-сложна. Задържането на органичен въглерод на дъното не означава автоматично, че целият рибарник има отрицателни нетни емисии. Сладководните басейни могат едновременно да отделят въглероден диоксид, диазотен оксид и метан. Метанът се образува при разграждането на органична материя в бедни на кислород седименти и е изключително силен парников газ.

Ново изследване, публикувано през август 2026 година в списание Aquaculture, предупреждава, че климатичният отпечатък на сектора често се подценява. Газовете могат да напускат водоемите чрез мехурчета или по време на източване. Кой от двата ефекта – поглъщане или излъчване – доминира, зависи от храненето на рибата, температурата, дълбочината и начина на управление.

Контекстът за България

Румънският експеримент е особено интересен за България заради сходната структура на местния сектор. По данни на европейската платформа за аквакултури, почти 89 процента от българското производство се осъществява в сладководни системи, където се отглеждат основно шаран, дъгова пъстърва, толстолоб и бял амур.

България произвежда около 10 000 тона продукция от аквакултури годишно. Въпреки че въпросът за екосистемните услуги на сладководните рибарници е напълно релевантен и за българските производители, към момента няма данни държавата да планира въвеждането на аналогична схема за компенсации.