Как псевдодуховните течения избягват контрола на държавните институции

След съвместната акция на Държавна агенция "Национална сигурност" и Министерството на вътрешните работи край Калофер, при която бе задържан испански гражданин, представящ се за шаман, на преден план излиза въпросът за контрола над религиозните организации у нас. По информация на NOVA, десетки секти и окултни общности намират вратички в законодателството, като се регистрират в Агенцията по вписванията под формата на обикновени фондации или сдружения за „личен развой“, за да избегнат строгия държавен контрол.

Мимикрия и вратички в закона

По закон Софийският градски съд е единствената институция, която дава официален статут на религиозните общности в България. В тази процедура ключова роля има Дирекция „Вероизповедания“ към Министерския съвет, която преценява дали уставът на дадена група не застрашава националната сигурност, здравето или правата на гражданите. Към средата на тази година официално регистрираните религиозни институции в страната са 252.

Въпреки регулациите, много псевдорелигиозни групи развиват дейността си напълно легално чрез прикритие. Според д-р Станислава Бачева от Центъра за проучване на нови религиозни течения, най-лесният път за разпространение на подобни учения е именно чрез привидно законна дейност.

„Тези организации вече прибягват към мимикрия. Маскират се под формата на обикновени сдружения, неправителствени организации, най-различни структури, в това число и търговски“, посочи д-р Бачева. Според нея начинът за противодействие е да се проверява дали декларираната дейност отговаря на реално извършваната.

От Дирекция „Вероизповедания“ потвърждават, че когато една духовна организация се регистрира просто като сдружение или фондация, тя автоматично излиза от обхвата на Закона за вероизповеданията, което блокира възможностите за специализиран надзор.

Духовен глад и манипулация

Според преподавателя в Богословския факултет на Софийския университет проф. Клара Тонева, съвременното общество само създава благоприятна почва за появата на подобни течения. Липсата на достатъчно познания в тази сфера проправя пътя към окултното.

„Човекът остава търсещ. Тоест – дори да се определя като невярващ, той има потребност да търси твореца и това се случва“, обясни тя и допълни: „Оттук идва склонността да припознаваме като правилно, мистично и вярно онова, което не е.“

Изолация под прикритието на помощ

Хората попадат в мрежите на тези общности най-често в моменти на уязвимост, търсейки утеха от ежедневието. Криминалният психолог д-р Велина Димитрова обясни механизма на привличане в сектите.

„Те си мислят, че това е мястото и човекът, който ще направи така, че семейните проблеми или проблемите с партньора и децата ще изчезнат“, заяви психологът.

Специалистите предупреждават, че подобни групи винаги са изградени около централната фигура на гуру, който концентрира цялата власт. Крайният резултат за последователите почти винаги е пълно откъсване от реалността и близките. „Има отчуждаване от приятели, семейство и установени вече контакти. Затова тези общества имат правила, съответно и санкции“, категорична е д-р Димитрова.