Днес един мъж тук ме попита къде трябва да сме ние, като нация

Няма ги жълтите павета, не се виждат. Отгоре им са хора като мен и теб. Стоим и надигаме врат да видим лицата на гласовете, които помним.

Помним ги още от времената, когато и ние бяхме момчета. И пак бяхме на тия пусти павета, за да викаме за същата свобода, която явно не остарява с нас.

Днес един мъж тук ме попита къде трябва да сме ние, като нация. С кого да сме, според мен. Отговорих му простичко:

Ние трябва да сме там, където имаме възможност да се развиваме, да печелим, за да издържаме децата си, които да се учат да бъдат добри, разумни хора. Трябва да сме тук, където сме - далече от варварското отношение към чужди и свои. Далече от болшевишката воля да се мачка всяка различна мисъл и инициатива, която не е в интерес на просташката въоръжена върхушка. Мястото ни, не само географски, но и цивилизационно, е тук, в Европа и ЕС. А военният съюз на НАТО дава някаква гаранция на нашите деца, че бащите им няма да загинат с пушка кремъклийка в ръка, докато се опитват да бранят родината си от танковете на агресорите. Понеже точно така загиват в момента бащите в Украйна.

Радослав Бимбалов