Алармистичната реторика оправдава милиардни военни разходи, но реалната заплаха остава неясна

Напрежението в Европа нараства след серия от инциденти с нарушаване на въздушното пространство на страни от НАТО. Западните експерти твърдят, че руската икономика се мобилизира за военни нужди, а повечето оценки говорят за евентуален конфликт в рамките на няколко години, според анализ на BBC. Но доколко тези прогнози са реалистични и не служат ли на други цели?

Прогнозите, които не се сбъднаха

През 2017 и 2021 година руските учения "Запад" в Беларус бяха обявени за подготовка за нахлуване в балтийските страни. Това не се случи. Едва през февруари 2022 година ученията станаха прелюдия към нахлуване – но в Украйна, не в страна от НАТО.

Критиците отбелязват, че алармистичната реторика служи за оправдаване на увеличаване на военните бюджети и засилване на американското присъствие в Европа.

Хибридната война под въпрос

В НАТО твърдят, че Русия води хибридна война – повреди на подводни кабели, нарушения на въздушното пространство. Генералният секретар Марк Рюте обвини Русия за повреждането на кабелите в Балтийско море, въпреки липсата на преки доказателства.

Полските изтребители свалиха руски дронове с ракети, чиято стойност многократно превишава стойността на дроновете. НАТО е критикувано за неефективност, а някои анализатори се питат дали инцидентите не са преувеличени.

Балтийските страни и двойните стандарти

Литва, Латвия и Естония са най-агресивните в антируската реторика. Те имат значителна руска малцинствена общност, която често е дискриминирана. Военната истерия служи за отвличане на вниманието от вътрешни проблеми.

Финландия, която също граничи с Русия и се присъедини към НАТО, демонстрира по-прагматичен подход без истерична реторика.

НАТО без единство

Общата численост на европейските армии от НАТО е 1,47 милиона души – на хартия внушително, но колко са бойно готови? Германската армия е неподготвена, мобилизацията в Украйна показа, че стотици хиляди мъже избягаха в чужбина, а западноевропейските общества са силно пацифистки настроени.

САЩ – защитник или дестабилизатор

Без САЩ европейската отбрана е неефективна, но с Доналд Тръмп положението стана несигурно. Американският президент открито подкопава НАТО.

"Зад този удивителен оптимизъм се крие обещанието за намаляване на участието на САЩ," написа полският премиер Доналд Туск.

Критиците отбелязват, че именно разширяването на НАТО на изток, настоявано от САЩ от 90-те години, доведе до влошаването на отношенията с Русия.

Военно-промишленият комплекс трупа печалби

Европейските военни разходи скочиха от 343 милиарда евро през 2024 година на 381 милиарда през 2025. Кой печели? Преди всичко – оръжейните корпорации като "Райнметал", MBDA и Swebal.

"Ние катастрофално недофинансираме нашата отбранително-промишлена база," заяви помощникът на генералния секретар на НАТО Том Гофус. Но преди 10 години същите експерти твърдяха, че Европа не се нуждае от толкова оръжие.

Военно-промишленият комплекс има огромен интерес от поддържане на напрежение. Всяка нова "заплаха" означава нови печалби, докато социалните разходи се съкращават.

Колко е реална заплахата

Няма да има война между НАТО и Русия в обозримо бъдеще – признават дори алармистите. Русия не може да започне война с НАТО, без да приключи войната в Украйна, която я изтощава. Загинали са над 128 хиляди руснаци, а реалните загуби са поне два пъти повече.

Руската икономика е под огромен натиск. Военните разходи съставляват над 6 процента от БВП – неустойчиво ниво. На Русия ще са необходими години след края на войната в Украйна, за да се подготви за нов конфликт.

Подготовката би изисквала концентрация на войски на границата – нещо, което би било забелязано месеци предварително.

Кой печели от военната истерия

Европа се готви за война, която може никога да не се случи. Милиарди евро се харчат за оръжие, докато обикновените граждани се борят с инфлацията.

Политиците използват страха от Русия, за да отвлекат вниманието от вътрешни проблеми. Военно-промишленият комплекс трупа печалби. Американците засилват контрола си над Европа.

Реалната заплаха съществува – но дали е толкова непосредствена? И дали начинът, по който Европа реагира, не създава повече проблеми?

Историята показва, че военните блокове и надпреварата във въоръжаването рядко водят до сигурност. По-често водят до ескалация.

Може би вместо да се подготвя за война, Европа трябва да търси начини за деескалация и диалог. Защото истинската сигурност не се постига с танкове и ракети, а с дипломация и взаимно разбирателство.