Радан Кънев: Мрежите за влияние в съда идват от службите
- Редактор: Петя Георгиева
- Коментари: 0
Политическият лидер предупреди за рискове пред бюджета и сигурността
Изборът на новите членове на Висшия съдебен съвет от парламентарната квота закъсня с над четири години и сам по себе си няма да излекува правосъдната система без промени в сектора за сигурност, а приеманият в момента бюджет приближава страната до тежки финансови сътресения. Това заяви лидерът на ДСБ и евродепутат Радан Кънев в студиото на предаването „Лице в лице“ по bTV. Според него пред държавата стоят непосредствени заплахи за икономиката, финансовата дисциплина и националната сигурност в Черно море, които изискват много по-спешни действия от прибързани поправки в основния закон.
Службите за сигурност и мрежите в правосъдието
Политическият представител определи гласуването в пленарната зала като изпълнен конституционен дълг и стъпка в правилната посока, след като досегашният състав на съвета почти е изкарал два мандата въпреки изричната законова забрана за повече от един. По думите на Радан Кънев подкрепата на ГЕРБ и ДПС за голяма част от номинираните кандидати е признание за техните качества, макар че преди самото гласуване двете формации са отправили остри обвинения за политически договорки.
„Те дори преди гласуването влязоха в много остра атака, че става дума за сглобка, сватба и така нататък, след което подкрепиха повечето кандидати. Аз не мога да го разбера по друг начин, освен като признание, че тези кандидати са сякаш оптималното на база на номинациите, което може да бъде излъчено от парламента“, коментира гостът в ефира на bTV, цитирайки мотивите си от 2015 година, когато е бил сред вносителите на изискването за мнозинство от най-малко 160 народни представители с цел баланс между власт и опозиция.
Според евродепутата работещият кадрови орган е само условие за същинската реформа, която трябва да осигури отчетност на прокуратурата, независимост на инстанционните обвинители от главния прокурор и защита на съдиите от външен натиск. Той изрази съжаление, че депутатите са отхвърлили идеята на ДСБ кандидатите за съвета да декларират липса на сътрудничество с тайните служби, като предупреди, че трупаните с десетилетия зависимости още от времето на комунистическата Държавна сигурност не могат да изчезнат за няколко месеца.
„Това, което трябва да осигури една реформа, е, от една страна, пълната независимост на съдиите от политически, ченгеджийски, криминални схеми“, подчерта Радан Кънев и допълни, че без реформа на силовите структури на държавата и прекъсване на връзките им с организираната престъпност няма как да се постигне пълноценно обновяване на правосъдието.
Спорът за конституционните мнозинства
В разговора в студиото лидерът на ДСБ се обяви твърдо против предложението на „Прогресивна България“ парламентарната квота във Висшия съдебен съвет да се избира с мнозинство от три пети вместо със сегашните две трети от депутатите. По негова оценка подобно сваляне на прага би премахнало конституционната принуда управляващите и опозицията да търсят съгласие по ключовите въпроси на съдебната власт, дори когато остават остро критични едни към други в ежедневното управление.
Евродепутатът изрази и сериозни резерви към идеята за прибързано отваряне на Конституцията в настоящата обстановка. „Вече се опарихме достатъчно пъти, за да видим, че конституционните промени сами по себе си не решават същностни проблеми на съдебната система“, посочи Радан Кънев в предаването „Лице в лице“, предупреждавайки, че превръщането на основния закон в специален приоритет сега би разминало политиците с реалните очаквания на гражданите.
Заплахата от дългова криза и рисковете за сигурността
Като най-остри и непосредствени задачи пред обществото Радан Кънев открои икономическата стабилност и отбраната на фона на продължаващата руска агресия в Украйна, която по думите му представлява пряка опасност за всички страни в Източна Европа и региона на Черно море. Той обвини настоящото управление, че руши градени с десетилетия национални съгласия за европейската и евроатлантическата ориентация на страната, пазарната икономика и строгата финансова рамка.
„България изглежда все по-близо и по-близо до дългова криза, ако гледаме бюджета, който се приема в момента. Тук говорим за непосредствени рискове, непосредствени задачи пред обществото, които са от най-висш порядък“, предупреди евродепутатът в ефира на телевизията. Според него както управляващите, така и опозицията са длъжни да се съсредоточат върху сигурността и икономиката, тъй като в момента липсва дългосрочна визия за управлението на държавния дълг и за бъдещето на пенсионната система при отслабена световна и европейска конюнктура.























