Колебая се, приятели, дали това беше седмицата на мултитемпературния охладител или беше седмицата на разследващия екс-премиер… извинете - разследващия гражданин Борисов

Още ми кънти в ушите и ехото от Даниел Митов, който на тяхното откриване обясни, че сме превръщали били демократичния ред в хаос и сме се опитвали да демонтираме демокрацията. То не остана за демонтиране, г-н Митов, просто не остана. Вие тая работа, работа, работа с демонтирането на демокрацията сте я свършили отдавна. Откъде знам ли? Ами просто е: в една стабилна демокрация прокурорите не си купуват мултитемпературни охладители с обществени пари. При работещата демокрация кюлчетата и пачките в чекмеджето на бившия премиер ги разследват, а не се прави той на разследващ… гражданин.

Ще свърши и тоя цирк, приятели, вижда му се краят вече. И ние няма да се откажем, докато не им видим гърбовете на артистите в него. Упорството е страхотно гориво. Писал съм и преди за това, че всичко смислено в тая държава е направено на инат и по нанагорнището, въпреки средата.

От срещите ни с хора в тази кампания обаче виждам нещо друго, нещо различно: България има ново гориво - надеждата. Откакто екс-премиерът-слънце слезе от управленския небосклон, хората си позволиха да видят небе пред себе си. Позволиха си малко от малко да мечтаят и да си представят бъдеще, в което държавата вече не се управлява от циркови артисти-аматьори.

Една от най-важните ни задачи на предстоящите избори е не просто да опазим тая надежда, ами да я превърнем в следващия вид гориво: да я превърнем в увереност. Увереността, че можем да избираме по-умно от вчера и че сме надраснали примирението. Увереността, че можем повече, а с нас и България може. Много повече.

Ивайло Мирчев