Държавното обвинение се похвали с американско признание, докато корупционните дела буксуват

Делегация на Прокуратурата на Република България (ПРБ) се завърна от работно посещение във Вашингтон с похвали за спирането на популярните торент тракери "Замунда", "Арена" и "Зелка". Институцията бързо превърна международното одобрение в мащабна пиар акция, опитвайки се да представи рутинната операция срещу дигиталното пиратство като върховно доказателство за върховенство на закона у нас, става ясно от съобщение на държавното обвинение.

Визитата, проведена между 16 и 19 февруари тази година, е включвала срещи с ключови американски правоохранителни институции, сред които Департамента по правосъдие и ФБР. Основната цел на българските пратеници, сред които и прокурор Рая Бончева от Върховната касационна прокуратура, е била да убедят партньорите отвъд Океана, че страната ни трябва да бъде извадена от наблюдавания "сив списък" за интелектуална собственост.

Удобната легитимация чрез чуждо одобрение

В официалната си позиция ПРБ акцентира върху получената благодарност за преустановяването на дейността на най-големите български пиратски платформи в края на януари. Ударът срещу сайтовете за споделяне на файлове безспорно обслужва интересите на големите корпоративни притежатели на авторски права и изпълнява международните ангажименти на страната.

Критиците на държавното обвинение обаче отбелязват видимия структурен дисбаланс в приоритетите. Докато институцията влага сериозен ресурс и се гордее с подобни "лесни победи" на дигиталния фронт срещу платформи на над две десетилетия, ключови разследвания за мащабна политическа корупция и източване на публични средства продължават да стоят без резултат и влезли в сила присъди.

Пиратството като спасителен приоритет

Според съобщението на прокуратурата, изваждането на страната ни от "сивия списък" по раздел "Специален 301" е дефинирано като ключов приоритет за институцията. Постигнатият напредък се описва като плод на целенасочени действия, които гарантират върховенството на закона.

Използването на темата за авторските права обаче все повече прилича на параван за генериране на бърз позитивен имидж пред западните партньори. Този външнополитически успех трудно може да компенсира дефицита на справедливост вътре в страната, където обществените очаквания са насочени към реално възмездие за икономически престъпления, а не единствено към защитата на чуждестранни филмови продукции.