Кабинетът планира сериозни промени в държавната хазна

Правителството планира сериозно увеличение на осигуровките и винетните такси от 1 август 2026 година, за да ограничи прекомерния бюджетен дефицит. По време на представянето на проектобюджета за 2026 година финансовият министър и вицепремиер Гълъб Донев обяви, че държавната хазна се намира в трудно състояние заради натрупани дисбаланси в публичния сектор и социалните плащания. Целта на спешните фискални мерки е свиване на недостига от 7,4 на 5,7 на сто още през тази година и постепенно падане под 3 на сто до 2028 година.

По-скъпи винетки и нови правила за държавните служители

От 1 август 2026 година цената на винетките ще скочи с 30 процента, като успоредно с това ще се разшири обхватът на тол системата. Тази стъпка трябва да осигури около 53 милиона евро допълнителни приходи за държавата. Максималният осигурителен доход също се вдига от същата дата и ще достигне 2300 евро, което ще донесе на хазната малко над 90 милиона евро. Планира се и повишение на минималните осигурителни прагове за определени професии, от което се очакват още около 40 милиона евро.

Голяма реформа се предвижда при държавните служители, които ще започнат поетапно да плащат личните си осигурителни вноски. От август тази година съотношението между работодател и служител ще бъде 80 към 20 на сто, а от 1 януари 2027 година тежестта ще се изравни с частния сектор — 60 към 40 на сто. Промяната ще бъде компенсирана чрез възнагражденията, за да се запази чистият доход на работещите в администрацията. Същевременно правителството премахва всички автоматизми за обвързване на заплатите в публичния сектор с минималната или средната работна заплата. Възнагражденията на директорите на държавните предприятия пък се ограничават до размера на заплатата на президента на републиката. Финансовият министър категорично отхвърли твърденията за тригодишно замразяване на минималната работна заплата, като поясни, че се разработва нов механизъм за нейното определяне през 2027 година.

Милиарди нов дълг и процедура за свръхдефицит

Проектобюджетът за 2026 година залага общи приходи в размер на 49 милиарда 561 милиона евро и разходи от 56 милиарда 800 милиона евро. Реалният дефицит възлиза на малко над 7 милиарда 200 милиона евро, което представлява 5,7 на сто от брутния вътрешен продукт. За покриването на този недостиг се предвижда емитирането на нов дълг от около 2,2 милиарда евро, като общият лимит за новите заеми през годината е фиксиран до 3,8 милиарда евро съгласно текущото законодателство. Новите средства ще се набират от вътрешния или международния пазар чрез държавни ценни книжа в зависимост от пазарната конюнктура.

Според прогнозите общият държавен дълг ще достигне 37,7 милиарда евро през 2026 година, което е 30,1 на сто от брутния вътрешен продукт. През 2027 година той ще нарасне до 44,7 милиарда евро, а през 2028 година ще достигне 50,5 милиарда евро. Минималният фискални резерв в края на тази година се очаква да бъде в размер на 2,6 милиарда евро. Междувременно през юли Съветът на Европейския съюз се очаква да гласува официално стартиране на процедура по свръхдефицит за България, като страната ще трябва да докаже пред Европейската комисия устойчиво намаляване на нетните си разходи в средносрочен план. Макроикономическата рамка залага 2,9 на сто икономически ръст и 3,6 на сто средногодишна инфлация.

Удар срещу сивата икономика и рисковите поръчки

Министерството на финансите затяга контрола срещу неформалния сектор, който по последни данни съставлява 34,6 на сто от брутния вътрешен продукт на страната. Най-критично е положението в туризма, строителството, търговията на едро и дребно, културата и земеделието. Като ключова мярка от 1 януари 2027 година се въвежда задължително електронно фактуриране за всички местни доставки.

Сериозни промени се въвеждат и в хазартния сектор, където сивият дял достига 40 на сто. Държавата няма да облага директно играчите или компаниите, а ще наложи 10 на сто окончателен данък при източника върху комисионните на посредниците (така наречените афилийт оператори). Предвижда се въвеждането на задължително лицензиране за тези посредници и ежедневно актуализиран черен списък с нелегални сайтове, които мобилните оператори и интернет доставчиците ще бъдат длъжни да блокират. От тези стъпки се очакват допълнителни 100 милиона евро.

Допълнителен ефект върху разходите ще окаже спирането на обществени поръчки на стойност близо 500 милиона евро, които след анализ са били оценени като рискови и носещи висок корупционен риск. В същото време държавата планира допълнителни разходи за здравеопазване, образование и култура, както и осигуряването на 600 милиона евро за инвестиционната програма на общините. Общият ресурс за местната власт през 2026 година ще достигне 1 милиард 108 милиона евро.