Психиатърът разкритикува "говорещите глави" и липсата на държавност по случая "Петрохан"

Бившият здравен министър и психиатър проф. Христо Хинков определи като "абсурдни" опитите за поставяне на диагнози по телевизията във връзка с трагедията край "Петрохан". В интервю днес той атакува директно лансираната по-рано версия за "разширено меланхолно самоубийство", като подчерта пълната липса на медицински и фактологични основания за подобно твърдение на този етап от разследването.

"Забелязвам твърде много 'говорещи глави', които нито имат информация по случая, нито да дават близки до диагноза становища като например 'разширено меланхолно самоубийство' – това е абсурдно да се каже от професионалист, който уважава себе си," заяви проф. Хинков, цитиран от "Факти".

Реакцията му е провокирана от медийните изяви на съдебния психиатър д-р Иван Иванов, който дни по-рано лансира хипотезата, че извършителят може да е действал от алтруистични подбуди, за да "спаси" близките си от страдание. Според Хинков обаче, подобни твърдения "замърсяват силно цялата социална и информационна среда", тъй като се правят без наличието на реален достъп до документация или задочна съдебна експертиза.

"Има параметри какво означава това, а той няма никакви данни," категоричен е професорът.

Деструкция на обществената тъкан

По случая с откритите тела край хижа "Петрохан" и връх Околчица все още текат процесуално-следствени действия, а официалните власти не са потвърдили окончателна версия. Според Хинков, медийната истерия и липсата на авторитетна институционална реакция са симптоми на по-дълбок проблем.

"Има травма в обществото и тя показва дълбока деструкция на обществената тъкан в България. Като имам предвид крайните и пълни със злоба мнения, цяла България се е превърнала в един фейсбук и това се дължи на изключително слабата държавност и институционалност," допълни бившият министър.

Изказването идва на фона на продължаващото разследване на смъртта на шест души, при което водещите версии варират от убийство и самоубийство до намеса на външни фактори, но до момента липсват категорични доказателства, които да подкрепят тезата за "меланхолно самоубийство".