Експертът подчерта, че в мотивите на президента липсват юридически аргументи

Референдум за приемането на еврото е конституционно недопустим, категорична е проф. Екатерина Михайлова. В интервю за NOVA преподавателят по конституционно право заяви, че в мотивите на президента Румен Радев не е открила нито един юридически аргумент, а само емоционални твърдения.

"Ако предложението за референдум бъде върнато като недопустимо от НС - президентът няма какво да изпрати на КС", обясни проф. Михайлова. Според нея, ако парламентът не разглежда предложението, това не означава, че го отхвърля, а че институцията просто отказва да обсъжда подобен въпрос.

Професорът по конституционно право подчерта, че решението на председателя на Народното събрание ще бъде изключително важно и сериозен тест за Наталия Киселова да бъде "на висотата на институцията и на интересите на българския народ".

Правни аргументи срещу референдума

Проф. Михайлова посочи, че преди около 20 години България е станала член на Европейския съюз и НАТО, а сега този интерес трябва да се реализира докрай. С присъединяването към ЕС България е поела ангажимент да въведе еврото, когато е готова.

Конституционният експерт обясни тристепенния процес - първо страната е постигнала политическо съгласие за членство в ЕС, след това е подписала договор, ратифициран от всички страни-членки, и сега е във финалната фаза на изпълнение на този договор.

Защо референдумът не е конституционно допустим

Според проф. Михайлова основният правен аргумент е записан в член 5 от Конституцията, който постановява, че международни договори, приети и ратифицирани по съответния ред, имат предимство пред вътрешното право.

"Веднъж имаме Конституцията да ни каже, че този договор е с предимство пред националното законодателство", изтъкна тя. Освен това, за да стане член на ЕС, България е променила Основния си закон, с което е заявила участието си в изграждането на ЕС и е прехвърлила определени правомощия към него.

Възможни последици от референдума

Проф. Михайлова предупреди, че неизпълнението на договорни задължения би накърнило репутацията на България като надежден член на Европейския съюз. "Една страна, която не изпълнява своите договорни задължения, може да не бъде изключена, но на нея ще бъде гледано като към държава, която не може да бъде сериозен член на тая организация", категорична бе тя.

Експертът коментира и процедурата, ако председателят на НС откаже да разглежда предложението. В този случай президентът не би могъл да сезира Конституционния съд, тъй като липсва акт на парламента, който да бъде оспорен. КС може да се произнася само по въпроси, описани в Конституцията, като законосъобразността на закони, решения и други актове на парламента.