ПИСМО ДО ЕДИН ПРИЯТЕЛ

АДРЕС: Оня свят

Привет, приятелю!
Надявам се, че там, където си, е светло, топло, тихо и уютно.
Тук, при нас, е гадно – ни топло, ни студено. Кишаво и хлъзгаво е при нас.
Живеем още по-отвратително.

Помниш ли, че преди да се пренесеш в отвъдното, ти обичаше да казваш „Айде, да ни приемат в тоя Европейски съюз, че да се спре с тая мизерия и това разграбване на държавата и хората!“. Е, приеха ни. През 2007 г. Ти не можа да дочакаш тоя миг, който ти даваше толкова надежди, че ще се оправим и ще станем нормална държава, с нормален и проспериращ народ.

По-добре, че не дочака членството ни в ЕС. Щеше да преживееш големи разочарования. Защото ни управляват същите разбойници и бандити. Грабежът продължава и всички се чудим откъде има все още за крадене.
Самият ЕС, приятелю, ще се разпадне всеки момент. И ЕС, както и нашата територия, се управлява от банда корумпирани и алчни бюрократи.

Не ни приеха в Шенген, а докато дойде ред да ни приемат, и Шенген ще се превърне в спомен.
Донякъде ти завиждам, приятелю, че се измъкна и не можа да станеш очевидец, свидетел и съучастник в тая мизерия.
Иначе на власт са децата и внуците на БКП. Направиха си един див капитализъм, а народът озверя и оскотя. До там, че на всички им е все едно какво става наоколо и с нас самите.

Приключвам, приятелю. Знам, че имаш деца, приятели и близки, които са все още тук. Не искам да те огорчавам и да те товаря с тревоги за техния живот.
Накрая ще те попитам само мъртвите, като се пренесат в твоя свят, носят ли имотите и банковите си сметки със себе си? Кичат ли се с ланци и с други атрибути и реквизити на охолството и властта? Или влизат в твоя свят голи и боси. Така, както майка ги е родила?

Не можеш да ми отговориш ти, приятелю. Излиза, че си говоря сам.
Хайде, да е светла паметта за теб!
Някой ден ще ти дойда на гости и ще остана при теб завинаги!

Твой: Л. К.

Коментар Любомир Кольовски, Фейсбук