Принудени ли са компаниите да увеличат заплатите?

1
От какво се определя натиска върху заплатите от частния сектор?
От какво се определя натиска върху заплатите от частния сектор? Снимка: Dunavmost

От какво се определя натиска върху заплатите от частния сектор?

Работната заплата е основен източник на доход за хората, който им позволява да поддържат определено ниво на потребление, както и да спестяват, когато могат и имат подобна нагласа, пише Труд. Заплатите в публичния сектор са част от политиката по доходите, която зависи от решенията на правителството. Освен конкретните възнаграждения в отделните министерства и ведомства, важен фактор за средната заплата в публичния сектор е и минималната работна заплата. От друга страна, от 2024 г. минималната заплата се определя като 50% от средната, което е процикличен процес с негативно влияние върху пазара на труда, особено във фаза на спад на икономиката. Минималната работна заплата беше увеличена от 710 на 780 лв. от началото на 2023 г., което е около 10%. Новият механизъм за определянето є доведе до увеличение с 20% от началото на 2024 г., което е твърде висок темп на нарастване.

Висок растеж на заплатите в публичния сектор се разглежда като сигнал към частния сектор за увеличаване на заплатите, особено при установения недостиг на работна ръка на пазара на труда. Следователно, натискът за увеличаване на заплатите в частния сектор се появява по следните направления: административно увеличаване на минималната заплата, липсата на достатъчно работна ръка и увеличаване на заплатите в публичния сектор.

Недостигът на работна ръка трябва да се адресира с конкретни действия, като краткосрочно решение е улесняване на вноса на работници, съобразено със секторите, в които те не достигат. Дългосрочно решение е по линия на образованието за придобиване на необходимата квалификация или нейното повишаване. В свои статии обръщам внимание на влошаването на резултатите в сектора на образованието, което влияе негативно на перспективите за растеж. В тази ситуация, компаниите са принудени да увеличават заплатите, за да задържат работниците си, или да привлекат нови.

Когато заплатата се увеличава с висок темп, това води до увеличаване на разходите за труд и действа негативно на разходната конкурентоспособност на компаниите. Повишават се цените на произведената продукция или на предоставените услуги и това води до нарастване на инфлацията. Увеличаването на заплатите дава възможност за растеж на потреблението, което също води до по-висока инфлация. Следователно, политиката за увеличаване на минималната заплата и възнагражденията в публичния сектор има проинфлационно влияние и ще направи много трудно постижимо изпълнението на критерия за ценова стабилност. Това се отразява негативно на перспективите за приемане на еврото от началото на 2025 г.

Заплати по икономически дейности

Средната заплата общо за икономиката през 2023 г. е 1990 лв. месечно и се увеличава с около 250 лв. спрямо тази през 2022 г. Това представлява растеж от 14,5%, при 13,1% година по-рано (2022 г. спрямо 2021 г.). Средногодишната инфлация за 2023 г. е 9,5% (измерена с ИПЦ), което означава, че средната заплата се е увеличила в реално изражение с 4,6%. Това увеличение на реалните доходи стимулира потреблението и експресната оценка на НСИ за БВП показва, че потреблението се е увеличило в реално изражение с 4,2%, а това на домакинствата - с 5,5%. През 2022 г. инфлацията е в размер на 15,3% и изпреварва нарастването на заплатите, което е 13,1% и имаме спад в реалните заплати.

Средномесечните заплати за 2023 г. в обществения и в частния сектор се увеличават с по около 250 лв. Средната заплата в обществения сектор е 2046 лв., а в частния е 1971 лв. Общественият сектор е непроизводителен и по-високите заплати там имат потенциал да привлекат хора от частния сектор и да продължават да дават сигнали за допълнително увеличаване на заплатите там. През 2022 г. растежът на заплатите в обществения сектор (9,1%) е по-нисък от частния (14,5%), докато през 2023 г. разликата почти се стопява - 13.9% (обществен) спрямо 14.6% (частен).

В парична сума най-много се увеличават заплатите в сектора на електрическа и топлинна енергия и газообразни горива - с 500 лв. средномесечно (19,6%), следвани от информационни и комуникационни технологии с 490 лв. (11,6%) и добивна промишленост с 350 лв. (14,5%). В предходната статия разгледах промяната в индексите на промишлено производство средно за 2023 г., като производството и разпределение на “Електрическа и топлинна енергия и газ” спада с 28%, а в добивната промишленост спада с 13,5%. Подобно съчетание на увеличение на заплатите и спад в производството е с негативно влияние за средносрочното развитие.

Прави впечатление и високият растеж в транспорт, складиране и съобщения с 19,1%, както и в строителство с 19,1%. Най-слабо като парична сума нарастват заплатите в селско, горско и рибно стопанство със 160 лв., както и в хотелиерство и ресторантьорство със 170 лв. Заплатите във всички разгледани сектори, с изключение на други дейности, нарастват с по-висок процент от средногодишната инфлация. През 2022 г. в реално изражение нарастват заплатите само в 6 икономически дейности от разглежданите общо 19.

Най-висока е средната заплата в информационни и комуникационни технологии в размер на 4708 лв., следвана от електрическа и топлинна енергия и газообразни горива с 3060 лв. и финансови и застрахователни дейности с 2967 лв.

Заплати по региони

Разглеждането на заплатите по области е важно, за да се прецени неравенството в доходите, както и стимулите за миграция към градове с по-високи заплати, която зависи и от разходите за поддържане на необходимия стандарт на живот.

Най-високата средномесечна заплата през 2023 г. напълно очаквано е в столицата София в размер на 2730 лв. (по собствени изчисления), като през декември достига до близо 3000 лв. Заплатата в София отбелязва най-високото нарастване в парична сума с 340 лв., което е 14,2%. Заплатите в област Стара Загора нарастват с 260 лв. (17%), а във Варна се увеличават с 250 лв. (16%). Най-ниско е увеличението в Силистра с 90 лв. (7,5%), следвано от Габрово 140 лв. (9,7%) и Видин 140 лв. (11,9%).

Увеличението на заплатите в Силистра не успява да компенсира нарастването на инфлацията и там доходите на хората спадат в реално изражение. За съпоставка през 2022 г. само увеличението в Перник с 16,6% изпреварва темпа на инфлация. Разбира се, инфлацията в различните населени места може да се колебае в известни граници, но за опростяване на анализа и поради липсата на адекватни данни, тук е използвана средната инфлация за страната като цяло.

В областите извън столицата заплатите се колебаят от 1322 лв. в Благоевград до 1830 лв. във Варна. В интервала от 1300 лв. до 1500 лв. месечно попадат Благоевград, Велико Търново, Видин, Добрич, Кърджали, Кюстендил, Монтана, Силистра, Сливен, Смолян и Хасково. В интервала от 1500 лв. до 1700 лв. са Габрово, Ловеч, Пазарджик, Перник, Плевен, Разград, Русе, Търговище, Шумен, Бургас и Ямбол. В интервала над 1700 лв. попадат Варна, Враца, Пловдив, Софийска област, София (столица) и Стара Загора. Най-високо е процентното нарастване на заплатите в Сливен, Стара Загора и Пазарджик със 17%.

Що се отнася до шестте статистически района за планиране - най-висока средна заплата през 2023 г. логично се регистрира в Югозападния район (заради София) около 2490 лв., като тук е най-голямото увеличение в абсолютен размер - 310 лв. В останалите райони заплатата се колебае между 1543 лв. в Северен централен район и 1703 лв. в Североизточен район. Най-високо процентно нарастване от около 15% отбелязват три района - Югоизточен, Южен централен и Североизточен.

Инфлация и критерий за ценова стабилност

В поредица от статии обръщам внимание на факта, че фискалната политика също допринася за по-високата инфлация, включително по линия на заплатите. Това е един от факторите България да не успее до момента да се приближи достатъчно до критерия за ценова стабилност, като остават още около 4 месеца (вероятно ще бъдат обхванати данните за месец май включително), за да бъде изпълнен.

Припомням, че разходите за персонал в бюджета за 2023 г. се увеличиха със 17,8% спрямо предходната 2022 г. Това увеличение изпревари нарастването на средните заплати, което е в размер на 14,5%.

Евростат публикува данните за инфлацията на страните от ЕС за януари 2024 г. Ще разгледам средногодишната инфлация за последните 12 месеца, която задава критерия за ценова стабилност, който се определя от страните с най-добри показатели. Трите страни с най-ниска инфлация са Белгия (1,8%), Дания (2,7%) и Люксембург (2,7%). Въз основа на тази информация се получава критерий за ценова стабилност в размер на 3,9%. За сравнение - инфлацията в България е 7,8% и значително надвишава критерия, като го надхвърля с 3,9 процентни пункта. През декември 2023 г. инфлацията в България надхвърля критерия с 4,2 пр. п., следователно разликата се свива, но недостатъчно бързо, за да е реалистично да се очаква, че до средата на годината критерият ще бъде изпълнен.

Ако бъдат изключени и трите посочени страни и се приеме, че подобна ситуация е възможна към момента на оценката, то следващите с най-ниска инфлация са Испания (3,2%), Кипър (3,6%) и Нидерландия (3,7%). В тази ситуация се получава критерий за ценова стабилност 5% и отново България би го надхвърлила, но този път с 2,8 процентни пункта.

Средногодишната инфлация в еврозоната е 4,9% и няма директно отношение към критерия, макар че коментатори в телевизионните студия често се позовават неоснователно на данните за нея като основа за критерия (вероятно за да покажат, че отклонението е по-малко от действителното, но всъщност заблуждават аудиторията). Дори и така България все още е на достатъчно голяма дистанция.

Въпросът е дали краткосрочно биха могли да въздействат фактори, които да доведат до бързо забавяне на инфлацията. Вече анализирах възможността за т. нар. инфлационна ваканция, при която изпълнителната власт предприема временни мерки за задържане на цените. Подобна стратегия може да се окаже успешна, ако бъде предприета поне една година преди оценката на ценовата стабилност. Февруари може да се окаже ключов месец за инфлацията, тъй като се наблюдава повишение на цените при някои стоки и услуги. Как се е отразило на инфлацията ще се разбере в средата на март.

Изпращайте снимки и информация на [email protected] по всяко време на денонощието!

Остават 2000 символа

Поради зачестилите напоследък злоупотреби в сайта, от сега нататък за да оставите анонимен коментар изискваме да се идентифицирате с Facebook или Google акаунт.

Натискайки на един от бутоните по-долу коментарът ви ще бъде публикуван анонимно под псевдонима който сте попълнили по-горе в полето "Твоето име". Никаква лична информация за вас няма да бъде съхранявана при нас или показвана на други потребители.

* Моля, използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и коментари написани само с главни букви!
Зареди още коментари

Най-четени новини

Календар - новини и събития

Виц на деня

Моногамна жена - това е жена, която съсипва живота само на един мъж.

Харесай Дунавмост във Фейсбук

Нови коментари