Линията Черна вода – Кюстенджа свърза река Дунав с Черно море

На 4 октомври 1860 година е пусната в експлоатация първата железопътна линия в българските земи – Черна вода – Кюстенджа, днес в Румъния. Това е и първата железница, построена в пределите на тогавашната Османска империя.

Линията пресича Северна Добруджа и свързва река Дунав с Черно море. Дължината ѝ е 64 километра, а строителството е възложено на английското акционерно дружество на братя Хенри и Тревор Бъркли от Лондон. Проектът започва след издаването на султански ферман през август 1857 година от султан Абдул Меджид I.

Стратегическо значение за империята

По време на Кримската война между 1853 и 1856 година ярко изпъква значението на Добруджа и Лудогорието с черноморските пристанища Кюстенджа, Варна и дунавските Русе и Силистра. В района се намира и важният отбранителен четириъгълник с крепостите Русе – Шумен – Варна – Силистра. Високата порта взема решение за изграждане на модерен транспорт, който да пресича Добруджа.

Английските братя Бъркли основават акционерно дружество с подкрепата на съратници като М. Томас, Уилсън, Конарт, Прийс, Пагет, Вени и Невал. Спешно са издадени 3000 акции по 100 британски лири всяка. До края на август 1857 година всички акции са разпродадени – 2000 в Англия, 500 в Цариград и 500 за претенциите на други държави.

Трудности при строителството

През януари 1859 година главният управител на английското предприятие Айдел пристига във Варна. Оказва се, че пристанището в Кюстенджа, където трябва да пристигат по море строителните материали, е в лошо състояние. За подобряването му се налага забавяне на работата.

Същинското строителство започва през пролетта на 1859 година и завършва през 1860 година. Речно-морският път от Виена по река Дунав – Черно море и през Босфора до Цариград е съкратен с 250 мили благодарение на новата железница.

Първата линия в света

Първата железопътна линия в света Стоктън – Дарлингтън с дължина 21 километра е открита на 27 септември 1825 година във Великобритания. Първият влак по нея е теглен от парна машина, построена от Джордж Стивънсън. Новото превозно средство по релси завладява умовете на прогресивните мислители и предприемачи в Европа.

Железницата в българските земи е открита 35 години след първото железопътно трасе в Англия. Международното значение на трасето Черна вода – Кюстенджа не се оказва голямо поради лошото състояние на пристанището. Морският път от Триест до Цариград продължава да е основен търговски път, което е в полза на Австрийската империя.

Русе – Варна и българските железници

След Берлинския договор от 13 юли 1878 година новосъздаденото Българско княжество заварва в границите си железопътната линия Русе – Варна. Тя е открита на 7 ноември 1866 година, когато тогавашният русенски валия Мидхат паша преминава от Русе до Варна без прехвърляне на кон.

Линията Русе – Варна е откупена от англичаните през август 1888 година. Заедно с новопостроената българска линия Цариброд – Вакарел, открита на 23 юни 1888 година, се учредяват Българските държавни железници.

Международният железен път Париж – Цариград се открива на 1 август 1888 година. Отсечката от Цариброд на сръбската граница до Любимец на турската пресича територията на младото Българско княжество. Оттогава и досега железницата остава основен вид транспорт за превозването на големи количества товари и социално значим транспорт за българите.