Имен ден празнуват носещите имената Нина, Нино и техните производни

На 14 януари Българската православна църква и целият християнски свят отдават почит на Света равноапостолна Нина – жената, чиято вяра променя историята на Кавказ. Докато за мнозина денят е просто поредният повод за празнуване на именици, за историята на православието това е датата, която символизира силата на духовното просвещение над езическите традиции.

Пътят от Кападокия до Мцхета

Житието на светицата, родена в Кападокия, не е обикновена биография. Дъщеря на римския воевода Завулон (роднина на Свети Георги Победоносец) и Сусана (сестра на Йерусалимския патриарх), Нина избира път, различен от този на знатните девици по онова време.

Вместо светски живот, тя тръгва по следите на една от най-големите християнски реликви – Хитона на Господ, за който се е знаело, че е пренесен в Иверия (днешна Грузия). Според преданието, самата Богородица се явява на младата жена и ѝ връчва кръст, сплетен от лозови пръчки – символ, който и до днес е герб на Грузинската църква.

Символът на лозата

Уникален детайл, който често се пропуска в сухите църковни календари, е начинът, по който Света Нина закрепва този кръст. Тя го завързва с кичур от собствените си коси, показвайки, че вярата изисква лична жертва и пълно отдаване.

Пристигайки в древната столица Мцхета, светицата не използва сила, а слово и чудеса. Нейната проповед и изцеленията, които извършва, успяват да обърнат към християнството цар Мириан и царица Нана – акт, който води до официалното покръстване на целия грузински народ през IV век.

Празникът днес

Днес, 14 януари, е специален ден за хиляди българи. Според църковния календар имен ден празнуват всички, които носят имената Нина, Нино, както и по-редките Адам и Калчо, макар последните да имат и други дати за почит в народния календар.

Празникът е напомняне, че името носи отговорност – не само за здраве и късмет, но и за силата на духа, завещана от покровителката на Грузия.