Милчо Левиев ни напусна преди броени часове.

Големият джаз музикант почина в Гърция около 22 часа на 12 октомври 2019 г.

Той живееше в Солун със съпругата си, певицата Вики Алмазиду. Идваше в България, за да преподава майсторските си класове в Нов български университет.

Публикуваме части от едни от последните му интервюта:

„Не се чувствам добре, не заради България, аз обичам България, най-много Пловдив и определени хора, но тъй като станах известен и много се спекулира с моето име“, бе казал на 6 май тази година пред БНР Милчо Левиев, отговаряйки на въпроса как се чувства отново в България.

„И много хули се чуват, които не ме притесняват въобще, това са проблеми не мои, това са проблеми на тези хора, но аз искам да се чувствам добре на тези години – 82 наближавам..

.Аз заявих вече официално, и това е официално, че няма да мърдам от Солун, това е моят град, както беше първо Пловдив, след това София. 

Другият ми дом беше Лос Андежелис. 

Сега съм в Солун, това е моят дом...Гърция винаги е била по-напред от България и сега е така с всичките ѝ кризи..

Най-големият човек, от който се научих и се уча още как да живея, от философията, е г-н Зигмунд Фройд“, посочи още Милчо Левиев.

В интервю за 24 часа, отново на националния ни празник тази година, Левиев разказва следното: "България е абсурдна страна. Пълна с абсурди. Този израз: “Страната на неограничените възможности”, който се ползва за САЩ, аз го преправям в “България е страната на неограничените невъзможности”....

Ако имаш креативност, винаги ще се усъмниш в учителя си, който и да е той. Ако ти имаш творческия пламък, който всяко дете има, но или родители, или учители погасяват, ти ще оспориш полученото знание. Този пламък човек трябва да го открие в себе си...

Чувството за хумор ме е спасявало през целия ми живот. Вицът от всички форми на фолклора е най-великият фолклор. Никога не знаеш кой го е пуснал...

Аз съм половин американец, половин българин. Разбира се, първо българин. 40 години живях в Щатите, повече, отколкото в България. Аз съм българин като култура, продукт не на еврейската култура. 

Баща ми се ожени за шикса, което означава “не-еврейка”. Те и в Израел не ме признават за евреин. Аз съм космополит. Повтарял съм го до засиняване. Аз съм етник. Любя етниката на всяка страна. В музиката има не само българска етника. Който има ухо, ще го чуе, и японско ще чуе, и еврейско ще чуе...

С бастун ходя. Като се върна сега от София в Солун, си обещах който иска да ме интервюира на живо, да дойде да ме види в Солун...

По глава на население по-талантлив народ от нас не съм виждал. Обиколих целия свят. Дадох така наречените майсторски класове, семинари, уъркшопи навсякъде. Таланти има навсякъде, но по глава от население сме първи поне в музиката...

Най-голямото изкуство е как да живееш. Трябваха ми 80 години, за да го разбера. След това идва изкуството на любовта. И след това е кулинарното изкуство. Това не е шега. Това е най-вълшебното. И след това идва музиката. Тя говори на сетивата като емоция...

Истината е, че не съм покорявал Америка, тя ме покори мен и се научих на неща, на които в България никога нямаше да се науча. Най-голямото ми богатство е, че знам два свята".

Поклон пред паметта му!