Осмият предсрочен вот чупи рекордите с бюджет от близо 80 милиона евро

Петгодишната политическа рулетка от 2021 година насам е струвала на държавната хазна шокиращите 1,1 милиарда лева (около 560 милиона евро). Сумата обхваща организирането на поредицата от парламентарни, президентски, местни и европейски избори, превръщайки перманентната криза у нас в изключително доходоносна индустрия за администрацията и партиите.

Само за предстоящите на 19 април предсрочни избори за 52-ро Народно събрание държавата ще похарчи между 75 и 80 милиона евро (над 150 милиона лева). Това ги прави с 20 милиона евро по-скъпи от последния вот през октомври 2024 година, сочат данните на Института за развитие на публичната среда (ИРПС).

Сметката на безкрайния преход

Макар служебният кабинет вече да одобри първоначална план-сметка от 65,5 милиона евро, реалните разходи ще скочат значително. Основното перо са парите за хората, които броят гласовете и пазят урните. Увеличението на възнагражденията в секционните и районните избирателни комисии изяжда лъвския пай от бюджета. Заплатите на председателите на РИК скачат от 1176 на 1470 евро.

Георги Клисурски: "Голямата част от тази сума, над 35 милиона евро, са за възнаграждения на членовете на изборните комисии, секционните избирателни комисии и членовете на РИК. Също така са осигурени средства около 12 милиона евро за охрана на изборния процес от Министерството на вътрешните работи."

Увеличението се усеща директно по веригата.

Дора Зашева: "Много приятно ме изненадаха този път. На председател 185 евро, плюс едни допълнителни 15 за подреждане, 15 за предаване на книжа и ако протоколът ни е верен, още 15 за верен протокол. Така че става една сериозна сума."

Скандалът с машините и хартиените милиони

Успоредно с официалните бюджети, независимият мониторинг разкрива сериозни пробойни в планирането. Една от основните причини за оскъпяването на изборите е дублирането на технологии. За вота са поръчани устройства за машинно гласуване на стойност над 50 милиона евро, но заради риска от забавяне в доставките правителството е принудено да застрахова процеса. Това е наложило подготовката на допълнително постановление за нови 10 милиона евро, които ще бъдат налети изцяло за отпечатване на хартиени бюлетини.

Въпреки лавинообразно растящите разходи, властта брани цената на вота.

Андрей Гюров: "Тези средства са за изборния процес и хората в комисиите, не за властта и партиите. Изборите в България не са за продан."

Истинската цена на властта

Ако 1,1 милиарда лева са отишли директно за логистика и възнаграждения на комисии, то сметката за данъкоплатците не спира дотук. Данните от Сметната палата, анализирани от ИРПС, показват, че членовете на Централната избирателна комисия (ЦИК) получават средно месечно възнаграждение от 13 000 лева.

Паралелно с това политическите формации продължават да се захранват щедро от бюджета, независимо от краткия живот на парламентите. Само за 14 месеца – от ноември 2024 г. до декември 2025 г. – партиите са получили над 21,6 милиона лева държавни субсидии, които не влизат в официалната цена на изборите. Отделно, до 10 април тази година, формациите са налели почти 600 хиляди евро само за медийна реклама в рамките на първите 20 дни от кампанията.

За сравнение – президентският вот с референдум през 2016 година струваше на държавата малко над 47 милиона лева. Днес, десет години по-късно, цената на демокрацията у нас е скочила над три пъти.