Първоначалният бюджет скача заради паравани и бюлетини

Сметката за предстоящите предсрочни парламентарни избори на 19 април ще достигне рекордните 80 милиона евро. Това стана ясно след първото заседание на служебния кабинет „Гюров“, на което беше одобрена първоначалната финансова рамка за вота. Вместо да оптимизира разходите, правителството отваря широка врата за допълнително харчене на публичен ресурс в условията на продължаваща политическа нестабилност.

"Вероятно финалният вариант ще бъде от 75 до 80 милиона евро", заяви служебният министър на финансите Георги Клисурски, цитиран от БГНЕС.

Черната дупка на изборните харчове

Първоначално приетата план-сметка от Министерския съвет е в размер на 65 милиона евро. Лъвският пай от тези средства – над 35 милиона евро, е предвиден за възнаграждения на членовете на изборните комисии (СИК и РИК). Още 12 милиона евро ще бъдат насочени директно към Министерството на вътрешните работи за охрана на изборния процес.

Допълнителни милиони се разпределят към Министерството на електронното управление за видеонаблюдение, към Министерството на регионалното развитие за актуализация на списъците, както и към Външно министерство за секциите зад граница. Широката правителствена формулировка за финансиране на "всички други процеси" създава сериозни предпоставки за непрозрачно разходване на средствата, тъй като липсва действащ парламент, който да упражнява стриктен контрол над харчовете.

Оправданието с хартиената бюлетина

Одобрената солидна рамка от 65 милиона евро обаче ще се окаже крайно недостатъчна. По информация на финансовия министър Клисурски, сметката ще нарасне с поне още 10 милиона евро чрез допълнително постановление. Официалният мотив за това шоково поскъпване са хартиените бюлетини и осигуряването на уеднаквени паравани за изборните секции.

Остава отворен въпросът как логистиката около отпечатването на обикновени хартиени носители и доставката на паравани може да генерира допълнителен разход в такъв огромен размер. Практиката недвусмислено показва, че честите предсрочни избори не само задълбочават управленската криза, но и превръщат самия изборен процес в скъпо струващо перо, чиято сметка се плаща директно и безусловно от българските данъкоплатци.