Почитаме паметта на Свети Климент Охридски
- Редактор: Петър Симеонов
- Коментари: 0
Народните вярвания повеляват да държим вратите затворени срещу зли сили
На 25 ноември Българската православна църква отдава почит на Свети Климент Охридски – една от най-светлите личности в българската история, средновековен учен и първият епископ, проповядвал на старобългарски език. Днес имен ден празнуват всички, които носят имената Климент и Климентина.
Живот и дело
Свети Климент е един от най-изявените ученици на светите братя Кирил и Методий. Църквата го тачи като един от светите Седмочисленици. Данните за живота му са събрани основно в две гръцки жития – "Пространното житие", написано от Теофилакт Охридски, и "Краткото житие" (Охридска легенда) от Димитрий Хоматиан.
Според историческите сведения, след смъртта на Методий през 885 година, Климент, заедно с Наум и други ученици, намира убежище в България. Тук той развива мащабна просветителска дейност, като създава Охридската книжовна школа. Смята се, че е обучил близо 3500 ученици. В "Краткото житие" се споменава, че той е "измислил и други форми на буквите за по-голяма яснота", което води до хипотезата за неговата роля в създаването на кирилицата.
Патронен празник
Днес своя патронен празник отбелязва и най-старото висше учебно заведение у нас – Софийският университет "Св. Климент Охридски". Академичната общност традиционно почита паметта на своя закрилник с шествия и поднасяне на венци.
Народни поверия и забрани
Според народните вярвания, датата 25 ноември бележи навлизането в най-суровия период на зимата. Проверката за специфични обичаи показва, че съществуват строги поверия, свързани със защита на дома:
-
Затворени врати: Смята се, че на този ден не трябва да се оставят порти или външни врати отворени. Поверието гласи, че "злият дух търси място за зимен сън" и може да се настани в дома, ако намери пролука.
-
Зимни сили: В някои краища на страната светецът се възприема като покровител, който пази от зимните бури и студове.
Изображения на Свети Климент се срещат по нашите земи още от началото на XIV век, а делото му остава фундаментално за българската и славянската култура.
