Учените са установили, че 22 от 34 жизненоважни показателя на Земята са на рекордни нива

Без значително намаляване на емисиите на парникови газове Земята може да се окаже на опасна "парникова траектория" – път, водещ до климатичен хаос. Това съобщават природозащитници в доклад, публикуван на 29 октомври в списание BioScience.

Учените са установили, че 22 от 34 жизненоважни показателя "мигат в червено", сигнализирайки за състояние на глобална криза. Системата за проследяване на тези показатели е разработена през 2020 година от екип под ръководството на Уилям Рипъл, професор по екология в Университета на Орегон.

Рекордната 2024 година

"2024 година е била най-горещата година в историята и вероятно най-топлата през последните 125 000 години," заяви Уилям Рипъл. През тази година температурите на океаните, топенето на ледниците, горските пожари и обезцветяването на коралите достигнаха рекордно високи нива.

След пет години от създаването на системата изследователите предупреждават, че човечеството може да премине през поредица от повратни точки. Те биха тласнали планетата към самоподдържащо се затопляне – състояние, при което Земята продължава да се затопля дори след значително намаляване на емисиите.

Критични промени в климата

Днес средната глобална температура е с 1.2 градуса по Целзий по-висока, отколкото е била между 1850 и 1900 година. Ако страните не въведат нови климатични политики, затоплянето може да достигне 3.1 градуса до 2100 година.

Това ще бъде безпрецедентен пробив в холоцена – стабилна климатична ера, продължила повече от 11 000 години след последния ледников период. "Именно тази стабилност позволи на човечеството да развие земеделие, да създаде постоянни селища и да изгради цивилизации. Сега тя отстъпва място на период на бързи и опасни климатични промени," отбелязват авторите на доклада.

Повратни точки и верижни реакции

Покачващите се глобални температури увеличават риска от срутване на ледените покривки, топене на вечната замръзналост и загуба на способността на Земята да отразява слънчевата енергия. Тези процеси биха могли да предизвикат верижна реакция – една повратна точка да задейства други, допълнително дестабилизирайки климатичната система.

Сред най-належащите рискове, посочени в доклада, са загубата на биоразнообразие, недостигът на прясна вода и отслабването на Атлантическата меридионална циркулация. Тази система от океански течения пренася топлина към Северното полукълбо.

Има ли надежда?

Изследователите обаче отбелязват, че все още има време за действие. Майкъл Ман, професор от Университета на Пенсилвания, подчерта, че бързата декарбонизация е ключът към предотвратяването на катастрофа.

Докладът призовава за приемане на политики, които да въведат глобална цена на въглерода, да подобрят енергийната ефективност, да ограничат емисиите на парникови газове и да защитят екосистемите. Препоръчва се също насърчаване на устойчива икономика и преминаване към диети, базирани предимно на растителна храна.