Атанас Георгиев: България не трябва да бъде само сглобяващ цех на Европа

0
Остарели регулации и скъп ток спират ключови индустриални проекти
Остарели регулации и скъп ток спират ключови индустриални проекти Видео: БГНЕС

Остарели регулации и скъп ток спират ключови индустриални проекти

България разполага със сериозна индустриална база, научен капацитет и традиции в добива на суровини, но скъпата енергия и тромавите правила пречат на страната да създава висока добавена стойност. За това предупреди деканът на Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ доц. д-р Атанас Георгиев в интервю за БГНЕС. Разговорът е посветен на новата му монография „Енергетика и индустрия. Ресурси, пазари и конкурентоспособност“, в която икономистът анализира защо богатите ресурси не гарантират автоматично по-висок брутен вътрешен продукт без енергийна сигурност, предвидими закони и достъп до модерни технологии.

Според доц. Георгиев превръщането на суровините в реален икономически растеж преминава през строга последователност. Първата стъпка е гарантирането на сигурни доставки, следвана от изграждането на пазарна и регулаторна среда, която привлича капитали, а накрая идва внедряването на знания и иновации. Днес обаче тази верига буксува още в началото.

„Понякога ни пречи скоростта, понякога навикът и използването на стари модели в бизнеса и регулациите. В настоящата геополитическа обстановка обаче най-сериозната пречка са високите цени на енергийните ресурси и противопоставянето, което отблъсква инвестиции. Когато сигурността на доставките и функционирането на пазарите са под натиск, реализацията на следващите етапи от конкурентоспособността става много по-трудна“, посочва доц. Георгиев.

Бюрокрацията срещу зелените инвестиции

Как институционалният вакуум спира реални пари и модернизация на терен показват два конкретни български казуса, изследвани в новата книга на декана. Първият засяга голямо индустриално предприятие, което инвестира в екологизация, обновяване на мощностите и изграждане на собствени източници на електроенергия за декарбонизация на производството си.

Още по-показателен е вторият пример – проектът на компанията „Девня Цимент“ за улавяне на въглероден диоксид директно от производствения процес и неговото трайно съхранение под земята в геоложки формации. Макар инициативата вече да е спечелила финансиране от Европейската комисия, изпълнението ѝ се бави. Причината не е липса на пари или инженерни решения, а неподготвената нормативна уредба у нас и липсата на синхрон между държавните ведомства.

„Когато трябва да се приложат нови технологии и иновации, регулациите и институционалната подкрепа често не са достатъчно добри“, коментира икономистът.

Като работещ изход от този административен блокаж той предлага въвеждането на така наречените регулаторни „пясъчници“. Това са специални тестови режими, в които бизнесът може пилотно да изпробва и внедрява нови технологии, без да бъде спъван от остарели правила, писани преди десетилетия за конвенционални заводи. По този начин у нас биха могли много по-бързо да навлязат малките модулни ядрени реактори, както и иновативните системи за съхранение на ток чрез гравитация или сгъстен въздух.

Металургията под натиска на скъпия ток

Отвъд новите енергийни проекти, България има реален шанс да заеме ключово място в европейските вериги за доставка на критични суровини. Потенциалът на страната за техния добив и преработка е оценен като значителен в съвместно проучване на учебно-научната лаборатория NetZeroLab към Стопанския факултет и експерти от Геолого-географския факултет на Алма матер. За да се превърнат тези залежи в работещи нови заводи чрез механизми като европейския Акт за промишленост с нулеви нетни емисии, държавата трябва първо да съкрати тежките разрешителни режими и бавните екологични оценки.

Паралелно с това страната трябва да опази вече съществуващата си тежка индустрия. По думите на доц. Георгиев България продължава да държи силни позиции в минното дело, цветната металургия и преработката на метали – гръбнак, поддържан от индустриални зони като Средногорието и водещи предприятия като „Аурубис“ и КЦМ. Точно тези структуроопределящи заводи обаче в момента поемат тежки удари от високите цени на електроенергията и скъпите въглеродни квоти. Деканът обръща внимание на един често неразбран от политиците факт – високият разход на енергия в родната икономика невинаги означава разхищение или ниска ефективност, а произтича от самата физика на тежкото производство.

„Необходимо е да не загубим индустриален сектор, който има все по-голямо глобално значение. При някои производства, например при електролизата за получаване на катодна мед, потреблението на електроенергия е обусловено от самия технологичен процес и не може да бъде намалено произволно“, обяснява експертът.

Край на модела „ишлеме“

За да излезе от капана на евтиния труд и скъпите ресурси, България трябва стратегически да свърже научните си звена с реалния бизнес. Според автора на монографията страната ни разполага със силни учени и изследователски центрове, но техните разработки трябва да стигат много по-бързо до заводските халета и да се превръщат в крайни пазарни продукти.

Сериозен тласък в тази посока могат да дадат цифровите технологии и изкуственият интелект, които оптимизират както производството, така и разхода на електроенергия. Като допълнителна възможност доц. Георгиев очертава и привличането на високотехнологични производства в Европа и България, включително чрез изграждане на партньорства с китайски компании. Той обаче поставя ясна разделителна линия между простото сглобяване на чужди части и истинския технологичен трансфер.

„Ключовото е България да не бъде само производствено звено, а да участва в иновационния процес – от момента, в който научното знание намира приложение в индустрията, до самите производствени процеси и изследователската дейност, свързана с тях“, категоричен е доц. Атанас Георгиев.

Изпращайте снимки и информация на news@dunavmost.com по всяко време на денонощието!

Остават 2000 символа

Поради зачестилите злоупотреби в сайта, за да оставите анонимен коментар или да гласувате изискваме да се идентифицирате с Google акаунт.

Натискайки на Google бутона коментарът ви ще бъде публикуван анонимно под псевдонима който сте попълнили по-горе в полето "Твоето име". Никаква лична информация за вас няма да бъде съхранявана при нас или показвана на други потребители.

Код за сигурност
* Моля, използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и коментари написани само с главни букви!
Зареди още коментари

Най-четени новини

Календар - новини и събития

Виц на деня

- Гошо, къде отиваш?

- У кръчмата.

- Шса бавиш ли много?

- Няма! Напивам са набързо и ма донасят...

Нови коментари