Оказва се, че страстта към тиквените и слънчогледови семки е свидетелство за много опасен манталитет.

Има цяло ново направление в психологията, което изучава връзката на отношението на човека към храната и особеностите на неговия вътрешен свят. Според наблюденията на психолози, които развиват тази област, това, което ядем отразява пълната картина на нашето подсъзнание.

“Хранителни” психолози твърдят, че страстните любители на семки – не тези, които ги гризат от време на време, а тези, които не могат да живеят и един ден без тях – в момента си забраняват агресия към околните, трупат злоба у себе си и не изразяват истинските си чувства към близките. Да, очевидно те са – външно - готини и приятни, но отвътре кипят бури от гняв и недоволство.

Механизмът е както следва. Какво правим със семките? Гризем, задавайки непосилна работа на зъбите. Никой не не поглъща семките, не ги смила с миксер.

Смисълът на семките е в това – да бъдат раздробени, натрошени, смачкани, което от гледна точка на психиката, е израз на агресия. Тази, която толкова съвестно трупат у себе си любителят на семки.