Днес се навършват 35 години от протеста, който „разклати“ тоталитарната система в България

На 28 септември 1987 година над 500 души излизат на площад „Свобода” в Русе. Те протестират срещу безразличието на управниците за хлорните румънски отрови над града. По-смелите от тях носят лозунги: „Мирна демонстрация за въздух“, „Стига празни обещания“, „Искаме здраво поколение“.

Шест години по-рано в Гюргево е построен химически завод.

В средата на 80-те Русе бива обгазяван с хлор и хлорни съединения от румънския химически комбинат „Верахим“. Градът тъне в синя мъгла по цели дни и нощи. Тревожната информация достига до управляващите под формата на доклади с печат „Строго секретно”. Водят се разговори на най-високо равнище с румънските власти, които обаче не постигат никакъв ефект.

Междувременно много жители на Русе избират да го напуснат.

С влошаването на екологичната обстановка над Русе, расте броят на белодробните болести, появяват се съмнения, че обгазяванията са причина за раждането на деца с малформации. Властта мълчи. Градът мълчи. Медиите са със забрана, за да не се развалят добросъседските отношения с братска Румъния. А тя отрича за проблема.

Регистрираните заболявания на дихателната система за седем години нарастват от близо 66 000 на 148 366. В документите от онзи период пише, че Русе е бил подложен на интензивно обгазяване до 72 дни годишно. Някои от замерените концентрации на хлор са девет пъти над допустимите. Отчаяни от невъзможността да се борят за правата си, близо 20 000 души напускат града.

6 русенки разклатиха тоталитарната система

6 жени от русенското предприятие "Паркстрой", което се занимава с озеленяването в града, решават с цената на всичко да организират мирна протестна демонстрация. Зад каузата на русенци застават известни български интелектуалци, които на 8 март 1988 г. учредяват в София Обществен комитет за екологична защита на Русе.

Това е първият опит за създаване на неправителствена организация в България. Съдът обаче отказва да я регистрира.

Нито радиото, нито телевизията, нито печатът съобщиха за това събитие, което далеч предхожда 10 ноември и определено може да се приеме като „началото на края“ на тоталитарния режим.

През 2014 г. шестте организаторки на протеста – Дора Бобева, Цонка Букурова, Албена Велкова, Евгения Желева, Стефка Монова и Вяра Георгиева бяха удостоени с орден „За гражданска заслуга“- първа степен.