Бившият шеф на ЦИК Александър Андреев прогнозира невъзможност за доставка на "сканиращи устройства"

Поредният законодателен експеримент с Изборния кодекс заплашва да превърне предстоящите избори в организационен хаос. Предупреждението отправи бившият председател на Централната избирателна комисия (ЦИК) Александър Андреев, цитиран от NOVA. Докато парламентът обсъжда въвеждането на нови "сканиращи устройства" за хартиените бюлетини в последния момент, експертите виждат в това не реформа, а рецепта за катастрофа.

Технология на сляпо

Основният проблем, който законодателите игнорират, е липсата на каквато и да е практическа подготовка. "Част от депутатите, включително представители на ЦИК, не са виждали на практика сканиращите устройства и не са запознати с начина им на работа," заяви Александър Андреев. Този факт разкрива шокираща лекота, с която се вземат решения за милиони левове и за съдбата на държавното управление.

Вместо да се надгражда върху съществуващата и вече платена инфраструктура от машини за гласуване, държавата се впуска в ново технологично приключение без ясен хоризонт. Правната комисия вече отхвърли предложението за изцяло машинно гласуване, затвърждавайки смесения модел, който доказано генерира грешки в протоколите.

Законодателство с "авариен изход"

Още по-тревожен е фактът, че самите вносители на промените не вярват в успеха им. В доклада към законопроекта е заложен абсурден "резервен вариант" – ако устройствата не бъдат доставени, изборите да се проведат по старите правила.

"Не съм сигурен, че толкова много сканиращи устройства могат да бъдат доставени навреме, нито дали ще бъдат закупени или наети," подчерта Андреев. Това признание превръща Изборния кодекс от закон в пожелателен документ, зависещ от способността на администрацията да проведе експресна обществена поръчка.

Цената на недоверието

Това "нормотворчество на парче" противоречи директно на препоръките на Венецианската комисия, според която изборното законодателство не трябва да се променя непосредствено преди вот. Всеки такъв ход ерозира допълнително и без това крехкото доверие на гражданите в изборния процес.

Обучението на членовете на Секционните избирателни комисии (СИК), което Андреев определя като "ключово", става практически невъзможно с техника, която все още не съществува в правния мир. Така вместо прозрачност, новите "сканиращи устройства" рискуват да донесат само нови съмнения, опашки пред секциите и хаос при броенето.