Чудесен пример за силата на човешкия дух

Младата жена не може да се движи от 13 години, но не се предава и изработва мартеници

"Една сутрин се събудих и си казах, че трябва да живея. Дори да се усмихвам насила, но да го правя. И да се радвам на близките си. Преди 4 години започнах да изработвам различни неща, едно от които - голямата ми страст, са мартеничките".

Така започва вдъхновяващата история на 31-годишната Ивелина Димитрова, която е родом от Русе, но живее в близкото село Тръстеник. Младата жена от 13 години е парализирана от гърдите надолу, но не се предава, не се оплаква и започва да твори - от една страна, за да има стимул в живота, а от друга - да събира средства за рехабилитацията си.

"Изработвам всичко с ръцете си, без да използвам помощни средства. Обичам да вплитам български мотиви и символи в мартениците - любимите ми са с трибагреника и роза. Правя го, защото много обичам България. Имала съм възможност да отида да живея в чужбина, където условията за хората с увреждания са много по-добри, но останах тук", споделя с усмивка Ивелина, пише България Днес. Признава, че за изкуството, което създава, много ѝ помагат три нейни приятелки - Марина, Биляна и Ивона, с които всеки ден са заедно, макар и виртуално.

"Помня първата си гривна, която се получи едва от 30-ия път, а вече мога да меря нещата на око. Целият ми ден минава в плетене, като спирам единствено когато се храня или правя рехабилитация", сподели още момичето героиня.

Именно за да може да плаща на рехабилитатор, който я посещава в дома й, Ивелина продава мартеници във фейсбук страницата си - Handmade by IvA. Казва, че не търси безвъзмездни дарения, иска да си е заслужила с труд парите, които ще получи. Социалната пенсия, която получава, не ѝ достига да закупи дори половината от лекарствата, които са ѝ нужни.

Младата жена сподели още, че иска мартениците ѝ да са различни, затова постоянно мисли върху нови модели. Много старание влага и при изработването на гривни с естествени полускъпоценни камъни.

Тежкото увреждане на гръбначния си стълб Ивелина получава при катастрофа на пътя Бургас-Созопол. Шофьорът загива, а тя е в болница повече от месец. "Обвинявах се, че аз съм жива, а скъп приятел е починал. Близо 7 години бях в депресия и си задавах въпроса дали имам право да съм жива. Но сега съм категорична - трябва да живея и ще се радвам дори на малките неща", завърши с позитивизъм Ивелина, която следващия месец става на 32 години.