Доц. Стелян Димитров призова държавата да използва ресурса на българските учени за превенция

Учени от Софийския университет се натъкнаха на мащабно свлачище с площ от 13 декара в столичния квартал "Западен парк", съобщават от NOVA. Природната аномалия се намира в местността "Смърдана" и е в непосредствена близост до жилищни сгради, което създава потенциален риск за местните жители.

Риск край домовете на хората

Откритието е направено по време на теренна работа на академични екипи. Директорът на Националния център за геопространствени изследвания и технологии доц. Стелян Димитров предупреди за мащабите на процеса.

"При работа със студенти намерихме доста голямо свлачище в района на „Западен парк” в София. Той се намира в по-дивата му част, в местността Смърдана, по-плитко е и обхваща 13 декара" , обясни ученият, като подчерта близостта на опасната зона до обитаеми постройки.

Човешкият фактор в Родопите

Експертът коментира и проблемното свлачище на пътя Смолян – Пампорово, посочвайки, че геоложката структура и преовлажняването в района са основните естествени двигатели на земните маси. Според него обаче не бива да се подценява и човешката намеса. Всеченият в стръмния склон път и последващите интервенции са дестабилизирали терена.

"В България традиционно се подценява етапът на предшестващи такива инциденти изследвания. Работа се започва, когато се случи бедствието", критикува институционалния подход Димитров. Той добави, че прокарването на газопровода, който впоследствие се скъса, е изиграло съществена роля за проблема.

Лазерно сканиране на терена

В момента екип от специалисти извършва пълно лазерно сканиране в родопския участък. Целта е да се създаде цифров модел, който да покаже точно какво количество земна маса се е изсипало и докъде се простира реалната опасност.

"Между Пампорово и Смолян са около 15 км. Около 60% от това разстояние е с потенциален риск за случването на такива явления" , предупреди доцентът.

Събраните данни ще бъдат предоставени напълно безвъзмездно на Община Смолян. От академичните среди призовават държавната и местната власт да използват активније капацитета на българските учени за превенция, вместо да разчитат единствено на скъпи консултантски услуги след възникване на кризите.