Проби от обратната страна на спътника потвърдиха невъзможното – окислителни реакции без атмосфера

Научната общност е изправена пред революционно откритие, след като анализът на проби от обратната страна на Луната потвърди нещо, което доскоро се смяташе за невъзможно – естественият ни спътник ръждясва.

Китайската мисия "Чанъе-6" донесе на Земята безценни образци от басейна Южен полюс-Ейткън, най-големия ударен кратер в Слънчевата система. При детайлния анализ учените откриха микроскопични кристали хематит и маггемит – класически желязни оксиди, същите, които на Земята наричаме ръжда.

Ударите създават кислород в космоса

Дълги години учебниците твърдяха категорично, че на въздушно безжизнени тела като Луната не могат да протичат окислителни реакции. Липсата на атмосфера, вода и свободен кислород уж изключваше шанса за образуване на желязна ръжда.

Откритието обаче показва друго. При падането на огромни астероиди се изпаряват повърхностни материали и се образува временна среда с висока концентрация на кислород, достатъчна да окисли желязото в парната фаза. Така се появяват лунните оксиди, запечатани като малки минерални свидетелства за древни катастрофични процеси.

Резултатите от изследването бяха публикувани на 14 ноември 2025 година в авторитетното научно списание Science Advances. Анализът бе проведен от екип на Института по геохимия на Китайската академия на науките и Университета на Шандонг.

Магнитните загадки получават отговор

При детайлния анализ учените откриха кристали гематит и маггемит, които са открити в съчетание с магнетит. Това доказва, че окислителни процеси все пак се случват дори на Луната, според международни научни източници.

Откритието буквално преобръща разбирането за естествения ни спътник. Луната вече не може да се разглежда само като тяло, доминирано от двувалентно или метално желязо. Ударните процеси се оказват много по-важен двигател в оформянето на небесните тела, отколкото се е смятало.

Това отваря врати за нови обяснения на известни загадки, като например магнитните аномалии на Луната, чиито произход досега беше трудно да бъде обяснен. Тъй като окислението влияе върху развитието на магнитните минерали, новите данни предоставят важни доказателства за историята и природата на лунните магнитни характеристики.

Нова ера в планетологията

Мисията "Чанъе-6" е първата в историята, която донесе проби от обратната страна на Луната. Космическият апарат кацна в района на басейна Южен полюс-Ейткън през юни 2024 година и успешно се върна на Земята с 1935 грама лунен материал.

Откритието на желязна ръжда на Луната не е просто любопитен факт – то е ключ към по-дълбоко разбиране на планетологията и поставя началото на нова вълна изследвания на начина, по който се формират и развиват космическите обекти в екстремни условия.

Луната вече не изглежда толкова инертна и безжизнена, както я описвахме в учебниците. Оказва се, че и тя ръждясва – буквално.