В следващите десетина дни не се очертава бурно затопляне и промяна към истинско лято

Средноденонощната температура в района на София за месец май е 13,3 градуса, като само през далечната 2004 година е била съвсем малко по-ниска 13,2. Това поставя този май като един от най-хладните в последните 20 години.

За сравнение, през 2013 година, средноденонощната температура в района на София е бил над 18,4 градуса - разликата от 5 градуса е съществена, предаде Дарик Радио.

Съществена промяна на времето в следващите дни не очакваме, макар че на изток атмосферата ще се стабилизира и там гръмотевичните бури и преваляванията ще бъдат по-скоро изключение. Този процес ще започне от четвъртък и ще продължи няколко дни.

На запад обаче, вероятността за развитие на купесто-дъждовна облачност се запазва, особено над планинските райони, а това означава възможност за следобедни превалявания с гръмотевици.

По-спокойните дни откъм валежи и гръмотевици се очертават четвъртък, петък и събота, когато само на запад ще има такива процеси.

През следващата седмица отново ще имаме дни с по-спокойно време над големи части от страната, повече слънце и по-високи дневни температури. Но все още се запазва възможността в отделните дни да видим валежи и гръмотевична дейност.

Температурите остават в познатия интервал между 20 и 30 градуса, в зависимост от това, в кой район на страната сте.

В южните равнинни райони и по поречието на река Дунав ще се измерват по-високи температури, до 30 градуса, но по високите западни полета дневните температури ще са до 25 - 26 градуса.

В района на София не очакваме типично летни температури, все още остава относително хладно за началото на юни.

В Европа повечето валежи ще са в районите около Средиземно море, няма да се измерват високи температури, макар известно затопляне да се очаква в Западна и Централна Европа, както и в най-южните части на Скандинавския полуостров.

Много горещо ще е в Средна Азия - Таджикистна, Киргизстан, където в следващите дни ще се измерят температури и над 44 градуса.

Метеоролозите съобщават за едно явление - затопляне на повърхостния слой океанска вода в Северния Атлантик, като посочват и причината - разположението на зоните на ниско и високо атмосферно налягане. Тъй като над Атлантика се разполага зона на по-ниско налягане, ветровете тласкат повече топла вода по-долеч на север и по този начин затоплят повърхностния воден слой. Това вероятно ще се отрази на движениета на атлантическите бури, а това оказва влияние на времето над Западна Еворпа.

Хладна пролет в България - нищо необичайно - далече от катастрофичните прогнози за необратимо глобално затопляне и критична климатична ситуация.