Тя отдава близо три десетилетия на българската сцена

Една от актрисите, допринесли за изграждането на историята и облика на театър „Българска армия“ – Нина Дамянова, е починала, съобщават от трупата на културната институция.

Начало на творческия път

През 1956 година Нина Дамянова става част от трупата на Военния театър и посвещава близо три десетилетия на неговата сцена. Тя работи с едни от най-значимите режисьори на своето време и създава множество запомнящи се образи в спектакли по българска и световна драматургия.

Сред първите ѝ роли е тази на Мариана в постановката „Лично дело“ под режисурата на Кънчо Илиев. Само няколко години по-късно тя се превъплъщава в Ния от „Железният светилник“ и „Преспанските камбани“ по класическите романи на Димитър Талев, режисирани от Николай Люцканов.

Златните години през 60-те и 70-те

През 60-те години на миналия век актрисата се среща с различни драматургични светове и режисьорски почерци. Тя играе Льоля в „Океан“ и Нели в „Необикновен процес“ под режисурата на Леон Даниел. Талантът ѝ блести и в ролята на Наталия Дмитриевна Горич в „От ума си тегли“, режисирана от Асен Шопов, както и като Мирослава в историческата драма „Самуил“ на Магда Петканова.

През следващото десетилетие Нина Дамянова продължава да трупа успехи. Сред знаковите ѝ превъплъщения са Кармелина в „Голямата печалба“ и Кераница в „Албена“ на Йордан Йовков под режисурата на Крикор Азарян. Тя участва и в емблематичната постановка „Време разделно“ по Антон Дончев през 1973 година, както и в „Честна мускетарска“ от Валери Петров.

Незабравими образи в класиката

Последната ѝ по-известна роля, отбелязана в театралните хроники на трупата, е Синьора Монтеки в класиката „Ромео и Жулиета“ на Уилям Шекспир от 1982 година с режисьор Иван Добчев.

Със своето дългогодишно присъствие на сцената и съвместната си работа с поколения творци, Нина Дамянова остава неразделна част от паметта на театър „Българска армия“ и от времето, в което се оформя и утвърждава неговият художествен облик, допълват от трупата.