Торовете и енергията поскъпват, а домакинствата търсят по-евтини алтернативи

Войната в Иран оказва все по-тежко влияние върху европейските домакинства, предизвиквайки безпрецедентен натиск върху цените на енергията, торовете и логистиката. Мащабно проучване на института за пазарни изследвания YouGov разкрива, че конфликтът в Близкия изток трайно променя потребителското поведение на Стария континент. Около 40% от хората вече планират внимателно бюджета си и адаптират пазаруването си към новите икономически реалности.

Пазар на две скорости

Европейският потребителски пазар се разделя осезаемо на две. Докато част от домакинствата успяват да запазят относителна финансова стабилност и временен комфорт, все по-голям процент от хората остават под силен натиск. Най-сериозни са затрудненията в държави като Румъния, Унгария и Испания, но данните показват, че проблемът с покриването на основните разходи засяга и водещи икономики като Германия и Великобритания.

Според старши консултанта в YouGov Щефан Ломан, настоящата ситуация надгражда проблемите от кризата през 2022 година. "Кризи и войни, като конфликта с Иран или войната в Украйна, засилват структурните промени на европейския пазар на потребителски стоки", заявява Щефан Ломан, цитиран от БТА. Той допълва: "Настоящото покачване на разходите се сблъсква с потребителска среда, която вече е белязана от продължителна инфлация".

Тройният удар по доставките

За разлика от инфлационния шок преди четири години, настоящият натиск е комплексен. Военните действия водят до едновременно и рязко поскъпване в три ключови сектора – енергетика, производство на торове и международен транспорт. Този "троен удар" засяга директно доставките и повишава цените по цялата верига – от суровината до рафта в супермаркета.

Най-засегнати са енергоемките продукти. Млечните изделия, замразените храни и напитките отчитат най-бърза реакция на поскъпването, тъй като разходите за тяхното охлаждане, пакетиране и логистика са изключително високи.

Стратегическо пазаруване и частни марки

Данните от изследването, обхванало над 8000 пълнолетни граждани във Великобритания, Франция, Германия, Дания, Испания и Италия, показват ясна тенденция – европейците вече не реагират панически, а действат изключително рационално. Вместо рязко да спрат да харчат, те преминават към селективно и стратегическо управление на бюджета.

Хората масово защитават базовите си нужди като хляб и основни храни, оптимизират разходите си за месо и алкохол и бързо се отказват от "излишни" стоки като скъпа козметика и лакомства. Механизмът на оцеляване включва закупуване на по-малки количества, но по-често, както и активно сравняване на цените.

Паралелно с това се отчита огромен ръст в продажбите на частните марки на търговските вериги. Техният пазарен дял в Европа вече е нараснал средно с 3 процентни пункта, като 64% от финансово затруднените домакинства предпочитат именно тези по-евтини алтернативи, за да балансират между икономията и поддържането на нормален стандарт.