Падна 10-годишният мораториум за разпореждане с имотите по чл. 19

Общините в България получиха контрол над огромен поземлен ресурс от над 5.8 милиона декара след тиха, но ключова законодателна промяна, влязла в сила в края на 2025 година. Управителният съвет на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) официално отчете като успех отпадането на мораториума за разпореждане със земите от т.нар. „остатъчен поземлен фонд“ по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Това стана ясно след днешното заседание на организацията, на което кметовете обсъдиха новите си правомощия.

Битката за тези земи – остатъци от недовършената реституция, за които няма предявени претенции или признати права – се води от години. До 23 декември 2025 г. действаше забрана общините да продават или заменят тези терени, за да се гарантира, че ако се появят законни наследници, ще има с какво да бъдат обезщетени.

Победа на лобизма над предпазливостта

Свалянето на ограниченията идва въпреки съпротивата на Министерството на земеделието и храните (МЗХ). От ведомството настояваха за удължаване на мораториума с още една година, опасявайки се от хаотично разпродаване на държавния поземлен резерв. НСОРБ обаче успя да надделее, използвайки „динамичната политическа обстановка“ през изминалата година, за да блокира удължаването на забраната.

Резултатът е, че 5.8 милиона декара земя – площ, съпоставима с няколко области – вече се вливат в общия общински поземлен фонд. Това дава право на местните парламенти и кметове да взимат решения за продажбата им по общия ред.

Капанът на "Скритата реституция"

Въпреки еуфорията сред местната власт, експертите предупреждават за сериозни юридически и финансови мини. Основният проблем остава недовършената реституция. Ако община продаде даден терен на частен инвеститор, а след година се появят наследници с легитимни документи, общината ще трябва да ги обезщети.

От НСОРБ предупредиха своите членове да бъдат внимателни. „Предпоставка за законосъобразно разпореждане е земите да бъдат надлежно актувани“, подчертават от Сдружението, като препоръчват на кметовете да заделят „резервен фонд“ за евентуални реституционни искове. Дали обаче притиснатите от бюджетни дефицити общини ще заделят земи за резерв, или ще предпочетат бързи приходи от продажби, остава въпрос с неясен отговор.

Прозрачност или нова схема?

Най-големият риск, който критиците на промяната отчитат, е възможността атрактивни земеделски парцели да бъдат продадени на занижени цени на „правилни“ купувачи под претекст за насърчаване на инвестициите. НСОРБ акцентира върху публичността и съдебния контрол като гаранция, но практиката показва, че сделките с общинска земя често са зона на висок корупционен риск.

Отпадането на ограниченията по чл. 19 от ЗСПЗЗ безспорно дава мощен финансов инструмент в ръцете на местната власт, но и отваря вратата за необратима загуба на публичен ресурс в мащаби, невиждани от началото на приватизацията.