Домоуправителят няма право да налага директни финансови санкции

В българския блок шумът често се превръща в социален лакмус, който тества границите на съседското търпение. Законът за управление на етажната собственост (ЗУЕС) регламентира правилата за съжителство, но между нормативната база и реалността на панелните стени нерядко зее пропаст. Санкционирането на недобросъвестните наематели или собственици е напълно възможно, стига да се спази стриктно предвидената процедура.

Какво забранява законът

Самият ЗУЕС не фиксира директно конкретни "часове за тишина", а делегира това на Правилника за вътрешния ред във всяка етажна собственост, както и на общинските наредби. На национално ниво Законът за защита от шума в околната среда определя като време за почивка интервалите от 14:00 до 16:00 часа и от 23:00 до 08:00 часа.

На местно ниво общините въвеждат свои спецификации. В Русе например, според Наредба №4, се забранява вдигането на шум в жилищните сгради в следобедните часове (14:00 - 16:00 часа), а нощната тишина започва от 22:00 часа през зимния период и от 23:00 часа през лятото.

Нарушение е налице, когато обитателят системно създава дискомфорт чрез силна музика, викове или ремонти извън позволеното време и отказва да се съобрази с предупрежденията. За да се стигне до санкция обаче, всяко своеволие трябва да бъде надлежно документирано.

Реалните размери на глобите

Финансовите санкции за нарушаване на вътрешния ред са административни и са ясно разписани в ЗУЕС. Към момента законът предвижда следните размери:

• за физически лица: от 50 до 150 лева (при повторно нарушение санкцията скача до 300 лева);

• за юридически лица: от 200 до 500 лева.

Законът е категоричен, че домоуправителят няма право да налага и събира тези глоби самоволно. Неговата роля е на медиатор и администратор, но не и на наказващ орган.

Стъпките до успешна санкция

Без правилно извървяна процедура, шумният съсед остава безнаказан. Процесът изисква няколко задължителни стъпки:

1. Констатиране на нарушението: Домоуправителят или управителният съвет съставят констативен протокол. Ако в блока няма избран съвет, документът се подписва от домоуправителя и още двама собственици. В него се описват датата, часът, естеството на шума и данните на нарушителя.

2. Сигнализиране на институциите: Изготвеният протокол се предава незабавно в съответната общинска администрация.

3. Издаване на акт: Общината извършва проверка и съставя акт за установяване на административно нарушение.

4. Налагане на глобата: Кметът на общината или упълномощено от него лице издава наказателното постановление, което вече води до реалната финансова санкция.

Макар законът да дава ясна рамка, експертите напомнят, че той не може да замени елементарната култура на съжителство. Когато правилата обаче се спазват и институциите се сезират коректно, системният шум престава да бъде неизбежна присъда за останалите обитатели в сградата.