Изкупните цени замръзнаха на фона на растящи разходи

Производителите в Югоизточна България започнаха прибирането на слънчогледа със закъснение и очаквания за слаби резултати заради продължителната лятна суша, съобщават от NOVA. Въпреки добрите условия през пролетта, липсата на валежи и изградени поливни системи сваля средния добив до 200-250 килограма от декар в региона.

Разочароващи резултати въпреки добрия старт

В Бургаско, където маслодайната култура се отглежда основно в общините Карнобат, Айтос, Средец и Руен, кампанията вече е в ход. Според председателя на Съюза на зърнопроизводителите в региона Александър Сотиров, дъждовете до месец юни са дали надежда за силна година, но последвалото засушаване е пречупило потенциала на растенията.

„Добиви около 300-350 кг трудно ще бъдат достигнати. Около 200-250 кг мисля, че може да бъде средният добив тази година“, коментира Сотиров.

Тези прогнози се потвърждават и от стопаните, които вече са приключили с жътвата в своите масиви. Основната причина за невъзможността да се реализира пълният капацитет на културата остава липсата на адекватно напояване.

Финансова ножица за производителите

Освен с климатичните аномалии, земеделците се сблъскват и със сериозен икономически натиск. Изкупните цени на слънчогледа в момента се движат в диапазона 470-480 евро за тон. Браншът отчита, че това ниво не се е променило съществено през последните години, докато инфлацията при консумативите е осезаема.

Само за последната година разходите за производство – основно за горива и торове – са скочили с между 30 и 40 процента. Допълнителен удар върху конкурентоспособността на родното земеделие нанася и безпрепятственият внос от други държави.

Фалити и нужда от спешни закони

Тази комбинация от неблагоприятни фактори води до трайно свиване на сектора. Данните на Областна дирекция „Земеделие" - Бургас показват, че за последното десетилетие земеделските стопанства в региона са намалели с близо 30 процента.

За да оцелеят на пазара, останалите производители настояват за незабавни законодателни промени. Сред приоритетите им са приемането на Закон за браншовите организации и Закон за поземлените отношения. Земеделците са категорични, че без ясна държавна регулация инвестициите в критично важната инфраструктура за напояване остават невъзможни, което обрича сектора на нови загуби при всяка следваща суша.