Делси Родригес остава временен президент, но под диктата на Белия дом

Докато сваленият венецуелски президент Николас Мадуро се изправяше пред федералния съд в Манхатън с думите "невинен съм", във Вашингтон се разиграваше много по-голяма геополитическа драма. Арестът на Мадуро, представен официално като удар срещу "нарко-тероризма", бързо разкри икономическите си подплати, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп директно обяви, че американското правителство вече "отговаря" за латиноамериканската страна, а американските петролни гиганти са готови да се завърнат на терен.

Според обвинителния акт, разпечатан във Федералния съд на Южния окръг на Ню Йорк, САЩ обвиняват Мадуро в ръководене на престъпна организация ("Картелът на слънцата"), която е използвала държавния апарат за трафик на кокаин. Но действията на американската флота, която наложи незабавна "петролна карантина" на венецуелските брегове, подсказват, че черното злато е поне толкова важно, колкото и бялото прахообразно вещество.

"Петролна карантина" и новият господар

В часовете след дръзката акция на американските специални части в Каракас, реториката на Белия дом премина от правосъдие към управление на ресурси. "Американските петролни компании искат да влязат толкова силно," заяви Тръмп, цитиран от CBS News, подчертавайки, че инфраструктурата на страната трябва да бъде възстановена. Венецуела притежава най-големите доказани петролни резерви в света – над 300 милиарда барела, но лошото управление и санкциите са сринали добива до едва 1 милион барела дневно.

Ситуацията създаде видим разлом във Вашингтон. Докато Тръмп говореше за директен контрол, държавният секретар Марко Рубио се опита да смекчи тона в серия от интервюта. "Ние не управляваме страната, ние управляваме политиката," уточни Рубио пред NBC, опитвайки се да избегне сравненията с окупацията на Ирак. Въпреки това, той потвърди, че САЩ ще използват "петролната карантина" като лост за натиск върху временния лидер Делси Родригес.

Съдът в Ню Йорк: "Аз съм достоен човек"

В съдебна зала 23B в Долен Манхатън, сцената беше по-скоро сюрреалистична. Николас Мадуро, до вчера държавен глава с абсолютна власт, се изправи пред 92-годишния съдия Алвин Хелърщайн без белезници, но под засилена охрана. Представляван от служебен защитник в първите минути (преди поемането на защитата от Бари Полак), Мадуро отказа да признае юрисдикцията на съда.

"Не съм виновен, аз съм достоен човек, все още съм президент на страната ми," заяви Мадуро в първото си публично изявление след ареста.

Обвиненията срещу него и съпругата му Силия Флорес включват "нарко-терористична конспирация", заговор за внос на кокаин и притежание на картечници. Прокуратурата твърди, че Мадуро е превърнал Венецуела в хъб за трафик на наркотици, работейки с колумбийските партизани от FARC. Ако бъде признат за виновен, той е изправен пред доживотен затвор.

Опасност от "Ирак 2.0"

Еуфорията във Вашингтон обаче може да се окаже преждевременна. Преди залавянето си, Мадуро е подписал 90-дневен указ за извънредно положение, призоваващ лоялните части на армията и милициите ("colectivos") към съпротива. Този ход създава реален риск от асиметрична партизанска война, която може да парализира добива на петрол за години напред – точно обратното на това, което световните пазари очакват.

Реакциите в региона са остри. Президентът на Колумбия предупреди за "народен гняв", а дори съюзници от НАТО като Дания призоваха за сдържаност. Мексиканският президент Клаудия Шейнбаум отхвърли заплахите на Тръмп за разширяване на операциите, наричайки ги "просто неговия начин на говорене".

Въпросът, който виси във въздуха, е дали САЩ са подготвени за дългосрочна стабилизация на Венецуела, или акцията е просто показна наказателна операция с цел овладяване на енергийните ресурси. Засега, единственият сигурен факт е, че "задният двор" на Америка вече е под директен военен и икономически надзор.