Ако се страхувате от собствените си избиратели, Америка не може да направи нищо за вас

Когато през февруари тази година Джей Ди Ванс се изправи пред европейските лидери в Мюнхен и предупреди, че свободата на словото е „в отстъпление" на Запад, забележките му бяха посрещнати със звучно неудобство в залата. Според него най-сериозната заплаха за демокрацията в Европа не е външна - това е вътрешната ерозия на либерални принципи като свободата на изразяване, пише Newsweek.

"Ако се страхувате от собствените си избиратели, Америка не може да направи нищо за вас", заяви вицепрезидентът на САЩ пред видимо зашеметената зала с дипломати.

По онова време коментарите му бяха широко отхвърлени както в американските, така и в европейските политически кръгове като популистки брътвежи или ненужна провокация. Германският министър на отбраната Борис Писториус ги нарече „неприемливи". Ванс беше посочил като примери арестите в Обединеното кралство и ограниченията съгласно Закона за цифровите услуги на Европейския съюз.

JUST IN: Vice President JD Vance rips European leaders to their faces at the Munich security conference, calls them out for criminalizing free speech.

🔥🔥

Vance specifically called out the United Kingdom for being the worst of them all.

“I wish I could say that this was a… pic.twitter.com/1bj9TKxP4q

— Collin Rugg (@CollinRugg) February 14, 2025

Месеци по-късно обаче предупрежденията му изглеждат по-малко абстрактни.

Тази седмица в Англия Хамит Коскун беше осъден и му беше наложена глоба от 325 долара за публично изгаряне на копие от Корана - дело, което предизвика дебат не само заради самото деяние, но и заради по-широките му последици. Бившият министър по въпросите на имиграцията Робърт Дженрик обвини Обединеното кралство, че прилага „двустепенна правосъдна система", като предположи, че подобно наказание едва ли щеше да бъде наложено, ако изгореният текст беше Библия.

"Щях ли да бъда преследван, ако бях подпалил копие на Библията пред Уестминстърското абатство? Съмнявам се", казва Дженрик. Националното светско общество, което подкрепи Кошкун по делото му, също осъди решението, като го нарече „значителен удар върху свободата на изразяване" и „тревожна капитулация пред ислямските кодекси за богохулство".

Случаят повтаря примерите, които Ванс повдигна в Мюнхен, включително случая на швед, преследван за изгаряне на Корана по време на протест - решение, постановено пет дни след като друг мъж, също преследван за инцидента, беше застрелян. И в двата случая съдията Гьоран Лундал постанови, че „свободата на изразяване не представлява свободен пропуск да правиш или казваш каквото и да било" - позиция, която Ванс смята за емблематична за отстъплението от ценностите на Просвещението.

В Обединеното кралство дебатите относно религиозните изказвания отново предизвикаха призиви за и против защита от типа на богохулството. Дженрик пише в X, че решението „възражда закона за богохулството", отменен от парламента през 2008 г. след светска кампания. В The Spectator консервативният коментатор Дъглас Мъри предупреждава, че лейбъристкото правителство „обмисля отново въвеждането на закон за богохулството" - идея, която предишната консервативна администрация отхвърли категорично. Той твърди, че усилията за дефиниране на понятието „ислямофобия" и полицейска охрана все повече се размиват с усилията за криминализиране на обидното слово.

"Може да марширувате през центъра на Лондон или Стокхолм седмица след седмица в подкрепа на групи, които искат да унищожат еврейската раса - но не се хващайте, че разстройвате мюсюлманите. Такива са правилата на играта и всички ги знаят", пише Мъри.

Говорителят на министър-председателя Киър Стармър, Дейв Парес, отговори във вторник: "В Англия нямаме закони за богохулството и не планираме да въвеждаме такива."

Разнопосочни философии

Речта на Ванс в Мюнхен очерта ярък контраст между американските и европейските възгледи за свободата на словото. В САЩ Първата поправка забранява правителствените ограничения върху словото в повечето случаи, дори когато то е обидно, омразно или подстрекателско. По подразбиране законът защитава речта, освен ако тя не причинява пряка вреда или не подбужда към насилие - принцип, който от поколения се защитава яростно от различни партии.

За разлика от тях европейските държави обикновено криминализират „речта на омразата", която се определя като език, който обижда или подбужда към омраза към защитени групи. Поддръжниците на тези закони твърдят, че те поддържат социалната хармония и предотвратяват насилието. Но както предупреди Ванс, тези защити могат да потиснат несъгласието, сатирата и религиозното или политическото изразяване.

Съпротивата срещу европейските закони за речта намира все по-голямо отражение в избирателните урни. Популистките и националистическите партии - често критикуващи имиграцията и политическата цензура - набират сила, което отразява тенденциите, наблюдавани в САЩ през последното десетилетие. В Полша подкрепяният от Тръмп консерватор Карол Навроцки спечели с малко президентските избори миналия уикенд. В Германия крайнодясната партия „Алтернатива за Германия" (AfD) отбелязва рекордно високи резултати в социологическите проучвания.

Забележките на Ванс не бяха просто защита на американските правни норми - те бяха пряко предизвикателство към западния консенсус, който все повече третира „речта на омразата" като криминално престъпление, дори когато не се подбужда към насилие.

Идеология и влияние

През февруари мнозина в Мюнхен отхвърлиха речта на Ванс като паникьорска или крайна. Но последвалите спорове за богохулството, протестите и политическото изразяване изостриха точно това разделение, което той описа. Според критиците Ванс не е разбрал правилно акцента на Европа върху социалното сближаване. За поддръжниците той каза това, което други не биха казали: че демокрация, която се страхува от свободата на словото, е демокрация в отстъпление.

"Неговите критики към Европа произтичат поне отчасти от идеологическите му убеждения", казва пред Newsweek Джон Фусек, професор по международни отношения в Нюйоркския университет.

Фусек обяснява, че макар възгледите на Ванс да се основават на конституционни аргументи, те отразяват и по-широк мироглед. "В основата на тези убеждения е американският национализъм и по-конкретно християнският национализъм. Тези убеждения вероятно оформят възгледите му за отношенията на САЩ с „външния" свят в по-общ план".

В отговор на критиките на Ванс германският канцлер Олаф Шолц подчерта историческите корени на европейския подход: "Днешните демокрации в Германия и Европа се основават на историческото съзнание, че демокрациите могат да бъдат унищожени от радикални антидемократи. Ето защо ние изградихме институции, които да ги защитават - и правила, които защитават, а не ограничават нашите свободи."

Френският министър на външните работи Жан-Ноел Баро също се изказа. "Никой не е длъжен да възприеме нашия модел", написа той в X. "Но никой не може да ни налага своя. Свободата на словото е гарантирана в Европа."