Доналд Тръмп: САЩ приемат имигранти от „държави кенефи“

Американският президент Доналд Тръмп и редица водещи политици в САЩ налагат публичната употреба на вулгарен език и псувни като нов стандарт за комуникация с избирателите, съобщава британският вестник „Гардиън“. Според езиковеди и политолози, през последните години грубият тон умишлено се използва като риторичен похват, целящ да създаде усещане за автентичност и близост с хората във време на силна политическа поляризация отвъд Океана.

Краят на политическото благоприличие

През последното десетилетие Доналд Тръмп е в челните редици на промяната на обществените стандарти за това какъв език се счита за приемлив. След като вече бе критикуван за принизяването на публичния дискурс по време на първия си президентски мандат – когато стана известно изказването му, че САЩ приемат имигранти от „държави кенефи“ (shithole countries) – Тръмп напълно отприщи езика си по време на втория си мандат.

Табуто бе категорично нарушено през юни 2025 година, когато Тръмп използва вулгарен език, за да критикува Израел и Иран заради продължаващите военни действия. „Те си нямат и представа какво, по дяволите, вършат“, заяви тогава американският президент пред репортери.

През октомври същата година, коментирайки Николас Мадуро, Тръмп отново прибягна до груб речник: „Предложиха му всичко. Знаете ли защо? Защото не иска да си има работа с шибаните Съединени щати“. Натискът върху Техеран през април тази година също бе съпроводен с остри думи в социалната мрежа Truth Social: „Отворете шибания проток, вие, луди копелета, иначе ще живеете в Ада – САМО ГЛЕДАЙТЕ“.

Ветеранът от социалните служби Шерил Джонсън, свидетел на политическия живот от 60-те години на миналия век, изразява възмущението на по-консервативната част от обществото: „Цялото това псуване в политиката – никога преди не бяхме чували такова нещо. Думите имат огромна сила, а предишните президенти на тази страна не са си служили с толкова вулгарен език. Нима така говорят учителите, бизнес лидерите, медицинските сестри, лекарите и зъболекарите на работното си място? Това е недопустимо.“

Заразен пример отвъд партиите

Макар Тръмп да зададе тона, днес политици и от двете големи партии в САЩ го следват плътно. Вицепрезидентът Джей Ди Ванс често използва нецензурни думи, за да провокира опонентите си. По време на реч във военна база миналата година той заяви на войниците, че са „пълни с лайна“, когато отговориха утвърдително на въпрос дали обичат пуйка. Министърът на отбраната Пийт Хегсет също използва подобна лексика през септември 2025 година пред генерали във Вирджиния: „Приключихме с тези лайна.“

Демократите не остават по-назад. Кметът на Минеаполис Джейкъб Фрей нареди на имиграционните власти „да се махат по дяволите“ след инцидент със стрелба през януари. По-рано тази седмица сенаторът от Илинойс Тами Дъкуърт бе още по-крайна пред вашингтонски мозъчен тръст: „Писнало ми е да оправя лайната, които републиканците забъркват. Майната им на тия лайна.“

Тази свобода на изказа е в рязък контраст с миналото. През 2000 година кандидат-президентът Джордж У. Буш трябваше публично да се извинява, след като включен микрофон улови как нарича журналист „задник от най-висока класа“.

Стратегия за фалшива автентичност

Експертите са категорични, че вулгарният език не е случаен. Преподавателят по американска политика Джоузеф Филипс обяснява това със спада на доверието в институциите: „Политиците имат стимул да се противопоставят на тенденцията да изглеждат безскрупулни и далечни от хората, като прибягват до нещо много просто и достъпно за всеки от нас – използването на език, характерен за обикновените хора, включително и псувни.“

Според професор Майкъл Адамс, автор на книга за псувните в обществото, политиците търсят скрит престиж. „В псуването има скрит престиж, свързан с образа на дързък и безцеремонен човек... Това е сравнимо с времето, когато Джордж У. Буш и Барак Обама водеха предизборни кампании и хората се питаха биха ли изпили по бира с тях. Псуването е част от същия риторичен похват“, отбелязва той.

Професор Бенджамин Берген допуска, че промяната в нормите се дължи на острите политически разногласия, но не изключва възможността махалото да се върне. „Ако се вижда, че политиците от едно поколение постоянно псуват, следващото поколение може просто напълно да отхвърли този модел“, прогнозира Берген. За разлика от САЩ, политиците във Великобритания и Ирландия все още се въздържат от подобен език, тъй като там партийната принадлежност тежи повече от изграждането на индивидуален скандален бранд.