Легендарната треньорка разкри болката си от посредствеността в спорта и живота

Нешка Робева, жената, чието име е синоним на златната ера в българската художествена гимнастика, направи емоционална изповед в ефира на "Нощен Хоризонт". В разговор със Спас Крайнин тя анализира не само 294-те медала, спечелени под нейно ръководство, но и духовната криза, в която според нея се намира съвременното общество.

"В спорта, както и в живота, няма нищо по-страшно от посредствеността," категорична бе Робева. Тя допълни, че най-голямата опасност не е талантът, който се отказва, а посредственият човек, който вярва в своята гениалност.

Диагноза за съвремието

Според Робева обществото е подложено на постоянна "облъчване с глупост", което пречи на развитието на истинските таланти. Тя изрази болка от факта, че днес самочувствието често изпреварва реалното покритие и труд, а шумът в медиите заглушава истинските постижения.

"По-страшно от това да си глупав и работлив няма," отсече легендарната треньорка, цитирана от БНР. За нея спортът никога не е бил самоцел, а средство за изковаване на характери и показване на път на хората.

Медалите срещу емоцията

Въпреки огромния брой отличия, Робева признава, че не помни самите състезания, които за нея са били моменти на "пълна мобилизация" и стрес. В съзнанието ѝ остават смехът на момичетата, техните характери и моментите, в които спортът се превръща в изкуство.

Тя припомни съчетанието по музика на Жак Брел, с което е успяла да разплаче международни колеги, доказвайки, че същината на гимнастиката е в "вграждането на душата в музиката". Робева завърши интервюто с доза инат и надежда, заявявайки, че въпреки всички трудности: "Ни има. И пак ще ни има".