Термичната обработка на градинската пръст е задължителна срещу болести

В разгара на кампанията за разсад през януари 2026 г., изборът на почвена смес се оказва критичният фактор, който разделя успешната реколта от пълния провал. Докато пазарът е залят с "готови решения", експертите предупреждават, че зад удобството на торфените субстрати и икономията на домашните смески се крият сериозни рискове за производителите.

Ако искаме да отгледаме здрав и силен разсад, чистотата на субстрата е по-важна от неговата цена. Некачествената или заразена почва може да компрометира усилията на градинаря още в зародиш, водейки до слаби растения или пълна загуба на посевите.

Скритата цена на "домашната" икономия

Много стопани избират да приготвят почвената смес сами, смесвайки градинска пръст с оборски тор и пясък. Агрономите обаче алармират за опасен пропуск в масовата практика – липсата на стерилизация.

Простото "отлежаване" на сместа за две седмици не е достатъчно за унищожаване на патогените. Според експерти по растителна защита, градинската почва често е носител на спори на Pythium и Fusarium – гъбичките, причиняващи "сечене" на разсада. Без термична обработка (във фурна или чрез соларизация), тези патогени се активират при високата влажност в разсадните форми и унищожават младите растения за часове.

Традиционната рецепта за добра смес включва баланс между:

• Торф или кокосови влакна (за влагоемкост);

• Градинска почва (за структура);

• Зрял компост или вермикомпост (за храна);

• Агенти за разрохкване като перлит или вермикулит (за аерация).

Добавянето на биоагенти като "Триходермин" е доказана практика за превенция на кореново гниене, но тя не може да компенсира лошия дренаж или заразената изходна суровина.

Торфът – удобство с екологична цена

Макар торфът да осигурява отлична влагоемкост и структура, използването му става все по-спорно в глобален мащаб. Добивът на торф разрушава вековни екосистеми, които са ключови за задържането на въглерод. В модерното земеделие все по-често се препоръчва замяната му с кокосови влакна, които имат сходни механични свойства, но са възобновяем ресурс.

Хидрофилността (способността да поема вода) и влагоемкостта са техническите параметри, които определят дали разсадът ще страда от суша или ще изгние от преовлажняване. Качествената почва трябва да действа като гъба, която задържа вода, но позволява на излишъка да се отцеди веднага.

Балансът на pH: Невидимата бариера

Киселинността на почвата (pH) е факторът, който често блокира усвояването на торовете, независимо колко богата е сместа. За разсада оптималните стойности са близки до неутралните (6.0 – 6.5).

• Киселинна среда (ниско pH): Блокира усвояването на макроелементи и благоприятства развитието на патогенни гъби.

• Алкална среда (високо pH): Води до хлороза и дефицит на желязо и микроелементи.

Експертите съветват почвата да бъде "заредена" с необходимите макро- и микроелементи преди засяването, за да се избегне шоковото торене на младите растения, което може да доведе до засоляване и изгаряне на нежните корени.