Експертът допуска фалшиво съгласие от страна на детето

Криминалният психолог Неделчо Стойчев състави профил на похитителя Асен Симеонов, който изчезна заедно с 11-годишната Наталия. В интервю за „Телеграфно подкастът“ на телевизия NOVA, излъчено в петък, експертът посочи, че извършителят действа първосигнално и използва агресията като основен инструмент за контрол над околните, което значително намалява шансовете за бърза и безпроблемна развръзка на случая.

Модел на поведение чрез насилие

Според специалиста наличната информация за миналото на Симеонов очертава профил на човек с криминални прояви и склонност към агресия. Стойчев пояснява, че не поставя медицинска диагноза, а анализира поведенческите характеристики, при които насилието служи за доминация.

„Става дума за човек с така сериозни психопатни черти в характера. Инстинктивното му поведение е много силно застъпено. Общо взето примитивно функциониращ човек“, коментира психологът пред NOVA.

Той допълва, че подобен тип извършители на престъпления често страдат от дълбоко чувство за непълноценност. Те компенсират това състояние, като демонстрират сила над по-слабите и използват както физическо, така и психологическо насилие чрез заплахи.

„Той е готов да прекрачи всякакви граници на морала и закона, за да си достави това, което смята, че му се полага“, посочва Неделчо Стойчев.

Достъп до детето и фалшиво съгласие

Анализирайки отношенията на похитителя със семейството на момичето, експертът изразява съмнение относно реалните мотиви за съжителството му с майката на Наталия. Той допуска, че връзката с нея не е била базирана на емоционална привързаност, а е служила като параван за контакт с жертвата.

„Може би неговото приобщаване към семейството на майката на Наталия не е било продиктувано от това, че е бил привързан към тази майка, а по-скоро, че е търсил някакъв легален начин за достъп до детето“, обяснява криминалният психолог.

Относно разпространените видеозаписи, на които 11-годишното момиче изглежда спокойно и върви доброволно до похитителя, Стойчев е категоричен, че подобно поведение често е подвеждащо за външния наблюдател.

„Смятам, че това е едно фалшиво съгласие от нейна страна“, категоричен е експертът, като уточнява, че децата често прикриват страха си, за да защитят родителите си, особено ако са били манипулирани. По думите му: „Когато го плашиш, можеш да го накараш да направи всичко“.

Рискове при продължително укриване

Времевият фактор играе критична роля за развръзката на криминалния инцидент. Според профайлъра продължаващият период на неизвестност силно изостря ситуацията, тъй като базовите нужди на бегълците стават все по-трудни за задоволяване.

„Вече много време ги няма. Те по някакъв начин трябва да функционират чисто физиологически – да имат вода, храна. Той вече е видял, че нещата могат да излязат извън контрол. Две седмици вече е твърде дълъг срок за оптимистичен изход според мен“, обобщава Стойчев.

Той предупреждава, че ако извършител с подобни примитивни характеристики се почувства притиснат от властите и осъзнае липсата на изход, съществува сериозен риск от непредвидими крайни действия. Въпреки мрачните прогнози, надеждата за безопасното намиране на детето остава водещ приоритет за институциите.