Преди няколко дни, с едно БЕЗСМИСЛЕНО ОТВОРЕНО ПИСМО, ви запознах с моя челен сблъсък с "подкрепата" на управляващата чиновническа групировка за бизнеса в България, в условията на Covid-19.

Разказах ви как бяхме одобрени за подпомагане по европейска програма за конкурентноспособност и как после, неправомерно и доста грубо, ни изхвърлиха от тази програма.

Все още не знам защо го направиха. Заради моята активна гражданска позиция, която не се нрави на овчедушните отгоре... защото сме независими, нормални предприемачи, които лесно могат да бъдат захвърлени в кошчето... или просто защото европейските фондове у нас биват управлявани от цинично безхаберни чиновници, чиято основна цел е да разходват грешно чужди пари... Не знам. И не знам дали искам да знам. Но нашият случай не е единствен, убеден съм. Страхът от административните бухалки е сковал бизнеса в България прекалено отдавна.

Ние няма да спрем. Ще си търсим правата, защото мълчанието пред беззаконието не е злато, а престъпление.

Ще ви информирам непрекъснато как върви тази наша малка, напълно лична битка. Изпратили сме писмо до министъра на икономиката, но той едва ли ще го прочете, защото в джипката на премиера все пак друса и може да му стане лошо.

Днес жалбата ни влиза в съда. Съдебната ни система в последните месеци е единствената, която показва някакви признаци на съвестност и безпристрастност. Дано и този път го направи.

Благодаря ви за подкрепата. И пак ще кажа - не си мълчете, хора. Нашето мълчание ги храни.

Радослав Бимбалов