Наричат я Сингапур на Африка

Когато за първи път влязох в Руанда (с автобус от Уганда), граничарите ни накараха да си отворим багажа и да изхвърлим всички найлонови торбички от него. Цялата държава, особено столицата Кигали, не приличаха много на африкански. А съм обиколил половината континент. Произвеждат първите смартфони в Африка, инвестират в електромобили, стартъп сферата е силна, ИТ също, а в индекса на корупцията са на 52 място в света. На едно от първите места на континента (след някои острови и разбира се ролевия модел Ботсвана) и далеч пред нас. Наричат я Сингапур на Африка.

Така че напълно разбирам защо Кирил Петков е решил да се срещне с президента Пол Кагаме днес. Само преди 28 години (през 1994) страната претърпя ужасяващ геноцид (може би най-голямото нещастие след втората световна война). Заобиколена от страни като Бурунди и Конго-Киншаса, които са сред най-бедните в света. Без излаз на море или океан. Днес е пример за цял континент, макар и все още много бедна. Кагаме не е идеален, не е демократ. Но върши работа.

А България трябва да развива контактите си с Африка, които са на много ниско ниво. Да, наши компании инвестират и продават там, но това може да се превърне в държавна политика. Пазарите там още не са разработени, макар че Китай завзема много сериозни позиции. Неслучайно. Растежът и промяната в начина на живот вече се случват. До 10 години сигурно сто милиона човека ще влязат в средната класа. Африка е каквото беше Азия преди 30 години. Трябва да й помогнем, но и да се възползваме от това, което предстои.

Владислав Панев