Граждани и военни стигат до физически сблъсъци

Съобщават от Би Би Си, че напрежението при мобилизационните процеси в Украйна прераства във физически сблъсъци с над 600 регистрирани нападения срещу военни комисии и хиляди жалби за злоупотреби. Ескалацията се дължи на острия недостиг на войници на фронта и практиката на принудително събиране на мъже от улиците, известна в обществото като "бусификация".

Агресия по улиците

Националната полиция на Украйна отчита над 600 нападения срещу служители по мобилизацията, като агресията става все по-заплашителна. Първият сериозен сигнал за ескалацията дойде през април, когато няколко служители бяха намушкани с нож, а един загина. По-рано през юли около 200 души обкръжиха мобилизационен екип в Лвов и потрошиха служебния му автомобил, което доведе до намеса на Службата за сигурност на Украйна и задържането на 23-годишен заподозрян.

Ветеранът Васил Крупич, който е бил нападнат с метален лост при издирване на укриващи се мъже, споделя пред британската медия: „Счупи ми ребро. Лежах на земята и не можех да дишам. За какво се бихме, ако сега войниците могат да бъдат пребивани?“ След инцидента той прекарва 6 седмици в болница. По думите му никой не иска доброволно да отиде на фронта, защото всички се страхуват да умрат.

Сигнали за злоупотреби

Паралелно с атаките срещу военните, комисарят по правата на човека в Украйна е регистрирал над 6 000 жалби срещу мобилизационни комисии през последната година — двойно повече спрямо 2024 година. Гражданите сигнализират за физическо насилие, незаконни задържания и принуда.

Университетският преподавател Кирило Огдански разказва, че е бил удрян и заплашван с незабавно изпращане на фронта от мобилизационен екип: „Един от тях изби телефона от ръката ми, а двама други ме блъснаха в микробуса.“

Военният анализатор Иван Ступак обяснява, че недостигът на хора води до практиката на принудително събиране на мъже в микробуси: „Когато са нужни още 5 000 души, започват да ги събират по улиците. Ако някой откаже, често се стига до сбивания.“ Опозиционният депутат Олександър Гончаренко нарича този период етап на брутална мобилизация.

Реформи и уволнения

Кризата с набора на войници предизвика сътресения и на политическо ниво. Президентът Володимир Зеленски освободи министъра на отбраната Михайло Фьодоров след разногласия с главнокомандващия Олександър Сирски. Обсъждат се реформи, включващи въвеждане на срочни договори, по-високи възнаграждения и евентуално прехвърляне на контрола върху патрулите от военните към полицията. Зеленски заяви, че е наясно с проблемите в комуникацията и се търсят спешни решения.

Удари в Черно море

На фона на вътрешните проблеми, украинските сили продължават кампанията си срещу руската логистика. Според анализ на Института за изследване на войната, между 6 и 19 юли са нанесени удари по 176 руски кораба в Черно и Азовско море, като са унищожени пет руски ферибота. От своя страна, през юли 2026 година Русия е изстреляла 107 балистични ракети и 20 ракети „Циркон“ срещу Украйна. Украинското военно разузнаване отчита, че руските сили намаляват броя на изстреляните дронове до 2 955 през юли в сравнение с 5 749 през юни.