До кога ще се допитвате за жените чрез феминистки, които отдавна са забравили за женската си същност? 

Знаете ли какво е насилие над жената? Това да я караш да се държи като мъж.

Няма нищо по-неприятно и вредно от агресивна жена, която се опитва да се бори с природата си. Отричат матката, която е нейната най-голяма сила, именно да дарява живот. Няма нищо по-вредно за жената от отнемането на нейната нежност, покорност, нейното търпение.

Търпението е висш добродетел, преписван на жените и о, да, аз определено деля мъжете от жените. Но вие посегнахте и на мъжете, наричате ги „неандерталци „ бедняци”, ”загубеняци”, „насилници”, „не ставаш за нищо, говедо такова”. 

А ние просто трябва да ги подкрепяме, да ги вдъхновяваме, да им даваме цялата си нежност...защото, нали с добра дума и с търпение можем да променим света. Така ни учи не само „патриархалното” християнство, но и източните  будисти,  западните ментори, индийците, по които толкова си падаме напоследък (имай предвид йога).

Отричам съществуването на равноправие. Равноправието настъпва само и единствено в небитието. Когато нямаш тяло, когато ти си сам и се изправяш пред Бога, Природата или това, в което вярваш.

Не сме равни нито на ръст, нито по цвят на косата, нито по полова идентичност. Има увредени хора психически,  има такива с физически недостатъци, има жени, които не могат да раждат, има жени, които мразят мъжете, има жени, които не си лягат без мъж вечер. Ние не сме равни тук и сега.

Противопоставям се на жените, които карат мъжете да не ни отварят вратите, които не обичат да флиртуват деликатно като крило на пеперуда. Противопоставям се на жените, които ми налагат и ме карат да се срамувам, че искам да съм съпруга и домакиня на мъжа си.

Които ни поставят в унизителното положение да сме равни с мъжете. Ако мъжете говореха, колкото нас, как ние ще си казваме и мрънкаме какво искаме. Защото ние мрънкаме, ние не искаме да носим тежки неща, не искаме да участваме в ремонтни дейности, не искаме да играем футбол. Ние искаме да сме нежни като балет, нежни като музиката на Шопен и силни в търпението си към Мъжа!

И призовавам всички жени, оставяйте се по-често в ръцете на мъжете, там е най-сигурно. Бог-мъж-жена-дете.

Автор: Дани Филипова, Lentata