Държавата издържа близо 146 000 чиновници

Българската държавна администрация продължава да расте напълно безконтролно, достигайки стряскащите 145 623 служители през 2025 година, съобщават от Института за пазарна икономика (ИПИ). Според икономическия анализ на експерта Зорница Славова, базиран на официалния Доклад за състоянието на администрацията, страната ни е изправена пред абсолютен парадокс – докато населението намалява с 10% за последното десетилетие, армията от чиновници се увеличава със същия процент, въпреки внедряването на електронно управление и системи с изкуствен интелект.

Цифрова трансформация без съкращения

Данните очертават система, която се дигитализира, но отказва да се реформира. През 2025 година административните структури наброяват общо 590, от които 114 са централни, а 467 – териториални. Статистиката е категорична: държавата издържа 2 267 чиновници на всеки 100 хиляди души от населението.

Въпреки че правителствените доклади отделят значително внимание на електронните услуги и дори измерват използването на изкуствен интелект, тази технологична модернизация не води до очакваното съкращаване на щата. Изнесените дейности (аутсорсинг) също не облекчават тежестта върху бюджета, а функционален анализ на процесите е направен в едва 7% от ведомствата.

"Работата се разширява, за да запълни времето, определено за нейното завършване" – този Закон на Паркинсън идеално описва случващото се в държавните коридори, подчертават анализаторите. Според тях липсата на междуобщински услуги и сливане на дублиращи се агенции обрича страната на тежки и неоправдани разходи.

Пенсионери на двойна ясла и кухи щатове

Фините настройки на системата разкриват още по-притеснителна картина. Хиляди щатни бройки за експертни длъжности стоят незаети с месеци, което доказва, че тези позиции не са критично необходими и могат да бъдат заличени. Едновременно с това, държавата продължава да плаща заплати на хиляди служители, които вече са придобили право на пенсия.

Този проблем е най-остър в структури с право на ранно пенсиониране. В Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ над 400 заети имат право на пенсия, в ГД „Охрана“ и ИА „Борба с градушките“ ситуацията е сходна.

"В крайна сметка, данните показват, че българската администрация продължава да расте по инерция, въпреки демографския спад и технологичния напредък", критикува системата Зорница Славова и добавя, че ако не се предприеме териториална реформа, държавата никога няма да стане по-ефективна.

Реформи за милиарди евро

Проблемът излиза далеч извън рамките на обикновената статистика, когато се пренесе на макроикономическо ниво. Темата придобива критична тежест на фона на новия бюджет, където разходите на държавата се очаква да надхвърлят 51,13 милиарда евро (еквивалент на над 100 милиарда лева преди приемането на България в еврозоната). Захранването на раздутата администрация е един от основните генератори на големия бюджетен дефицит, който се покрива с нови дългове.

Експертите от ИПИ предлагат радикално решение чрез въвеждането на строго правило "20/10". То предвижда законово ограничаване на броя на заетите в публичния сектор до максимум 20% от всички наети в икономиката, и таван от 10% от БВП за разходи за персонал. Подобна мярка би свила държавния апарат с близо 100 000 души, освобождавайки огромен финансов и човешки ресурс за реалната икономика.